НА ПОЗНАТИЯ БРЯГ

Уморих се от тежки усилия, уморих се да бъда сама.

Ще отплавам на сал от тръстика, без гребла, без компас, без платна.

Ще намеря река в океана, ще отплавам към друга вода.

По- топла, по- чиста, по- тиха, ще ме люшка милосърдна вълна.

Ще ме топли и пази тръстиката от студа, от тъгата , смъртта.

Не, не искам да идваш със мене , спомен тъжен от минали дни!

Да зарежа  отдавнашно минало, ще опитам, дори да боли...

Че са мъртви мъжете любими, във живота ми нявга били...

Не, не искам да живея със спомени, искам бъдещи хубави дни!

.......

А ме тегли обратно течение и ме връща на пристана бряг.

„Мамо, имаме нужда от тебе!“ , „Бабо, идвам, очаквай ме пак!“

Да замина, е съновидение, да се върна- реална съдба...

Да избягам е трудно решение, няма бягство, освен във смъртта...