ГЛАВА ПЕТА,ПРИНЦЕСИТЕ НОСЯТ ДАРОВЕ,ПРОДЪЛЖЕНИЕ

-Защо не стана?

-Тъпо е.Мажат те с какво ли не ,а ти трябва да се усмихваш...

-Така е.Но повечето момичета го харесват.

-Аз го изживях.Обичам да танцувам.И понякога пея.Например:

  “Please, forgive me…”

-...”I can’t stop loving you…”-продължи Тони.

-Исках да ставам и ченге,дори лекарка.Това трая само няколко месеца.И слава Богу,защото щях да прекъсна още на анатомията.Мразя зубренето.

-А какво обичаш?

-Да откривам нови неща.И забравени стари.Да изровя някоя особена красота.Да открия ново значение на някоя дума или нов образ на някой познат,скучен човек.Историята е добро поле за това...Знаеш ли,в нашето семейство аз съм най-лекомислената.И си запазвам това място,защото ти също се очертаваш като сериозен...Аз съм най-непостоянната,най-отегчената...Татко каза ,че ти си типичен млад учен и аз си въобразих ,че си скучен.

-Може и да съм.

-Не си.Щом имаш много хобита...Това сигурно е от дядо ни,музиканта...не обичам системите,те винаги се нарушават...Светът е безпорядъчен и такъв трябва да си остане.Всички опити да се приведе в ред са били неуспешни.

.-Баща ти не мисли така.

-Ние  с него сме съвсем различни.Честно казано,не го разбирам.Занимава се с обречена кауза.

-Изненадан съм.Той много държи на тебе.

-Това е друго.Аз много го обичам.За мене той е върхът на мъжкото съвършенство...и на несъвършенството също!Но какво му е донесла неговата пословична упоритост и последователност?Само изоставени проекти,неосъществени мечти,прекъснати полети,неудовлетворени страсти...Да изброявам ли?

-Може би това му харесва.

-Той така си мисли.Всъщност,го прави по инерция.И защото веднъж се е определил по този път.Впрочем, аз съм му го казвала!Повечето млади хора тук мислят така.

-И живеят така...по беззаконието на безпорядъка.

-Почти.Затова политиците не намират път към тях.Не заради наркотиците.

-Нищо чудно,щом и ти,която си толкова близо...

-Не съвсем близо.Вече не .Той не е същият.

-Както в детството ти ли?

-Изобщо...Ти знаеш ли за Нона?Тя е негова приятелка.Те с нея постоянно се спасяват.Тя му помогна ,докато откриваше истинския си произход.Една сериозна и много върховна жена.А после катастрофираха заедно и тя изпадна в кома.И той...мислиш ,че остана при нея ли?Нищо подобно,отиде на делова вечеря!

-Но нали е била в болница!

-Не,ти не знаеш или не разбираш,те катастрофираха заедно.На него нищо му нямаше.Спрял ,за да свали седалката й защото заспала в колата.Не можал да го стори както е на шофьорското място ,той работи с лявата ръка.Не му било удобно и затова слязъл за да мине от другата страна.Ти също работиш с лявата ръка,нали?

-Да.Продължавай.

-И тогава камионът ударил колата,тя се преобърнала...И Нона изпаднала в кома.

-Нарочно ли са ги блъснали?

-Казаха, че не.

-Кой?

-Пътната полиция.Шофьорът изгубил управление,бил откраднал камиона.Някакъв войник ,когото старите войници гонили в казармата.

-Баща ти я закарал в болницата...

-Не,станало е с линейка.Помолили случайна кола да се обади в “Бърза помощ”.На пътя случайно се отзовал неин колега...

-Затова баща ти е бил сигурен,че е в добри ръце.Той е политик и не би могъл...

-Глупости!Говориш като стар мърморко.Ако бях аз,нямаше да мръдна от леглото й.Най-лошото в случая е,че той наистина държи на нея.Но не знае как да го покаже.Променил се е ,това е от средата ,в която се движи.Там всичко е за пред хората.Може би щеше и навсякъде да се показва с майка ми ,въпреки че почти не живее у дома,ако тя не беше се отдръпнала...без скандали.Много я уважавам за това ,че най-после прояви достойнство.

-Това са обясними неща в политиката.

-За тебе може би да,но той не смята че лицемерието е другото име на политиката.

-Може би има друго обяснение.

-Обществената потребност.Това го извинява за всичко.Той служи на обществената потребност.Избрал я е веднъж и не може да отстъпи.Мисли ,че е под достойнството му.

-Правилата са такива.Иначе ще го изхвърлят.

-Голяма загуба!

-За тебе може би не.Но за него?А може би и за страната...Джини,правила ли си опит да разбереш каква е стойността на баща ти за страната,какво губи и печели тя чрез него...

-Не ме интересува!Страната е сбор от индивидуални малки и големи хаоси.Как да го разбера?Интересува ме той и неговото “Аз”.И неговият “свръх-Аз”,който не знам какво е...

-И ти ли си психоложка като Мая?

-Мая!Каква психоложка е тя!Тя е зодия “Овен”,те не стават за това!Аз съм “Риби”,ние сме много интуитивни и чувствителни.Разбираш ли,ако баща ми наистина вярваше в Бог...но той само иска да вярва,смята че е правилно да вярва...

-И това е постижение...

-Не е.Това само те обърква.Кой ти налага да вярваш?Нали вярата е избор,свободен избор!А той е принуден.От собствения си разум.Или от нещо,което е свръх-разум...Във всеки случай е нещастен.Работи прекалено много,почива си малко.Гордее се с трудоспособността и издръжливостта си.Крие чувствата си,крие желанията ...пренебрегва ги.

-Много съм изненадан от това, което ми каза.Не мислех ,че има и такава гледна точка.Мария е готова винаги да му помага.

-Като изпълнителка или като секретарка.Знам.Но на него това не му е нужно.Или не го иска от нас всъщност.Така ставаме ненужни.Мама също му помагаше много,помага му и сега,дори и с отдръпването си.И какво?Стана излишна.като чувство,като преживяване... Странно е дори да си го мислиш ,но в семейството му е нужен сблъсък и други мнения.Това за сега съм аз.А може би и Нона,нищо че не е от семейството!Но тя през повечето време е далеч...това е и оправдание за него, че не я вижда често.

-Защо тогава я вижда?

-Не,ти пак не разбра!Той всъщност я обича и иска да я вижда.Но мисли ,че не е редно и не е добре за нея.Изобщо,все по-трудно го разбирам...

-Но защо да има сблъсък ,ако и вие мислите като него?Не е ли редно да му помагате?

-Той няма нужда от изпълнителска помощ.Може да я получи от всеки друг,да плати за нея и толкоз.Една секретарка или сътрудничка...понякога  в провинцията и сексуална партньорка...така е,логично е!

-Джини,колкото и не по братски да ти звучи, но аз не смятам да се карам с него.Неговият път си е негов,той си го е избрал.Не ме засяга дали е прав или не.Не е престъпник,не е наивник.Следователно,да се оправя както смята за добре.

-Не искам от тебе да мислиш като мене.Само не се учудвай ,ако разбереш, че не съм гласувала за него, ако се кандидатира за президент...И ако съм навила и други да не го правят...

-Толкова ли е сериозно?

-Моето решение ли?Разбира се.Нали ти казах,че го обичам.Той е моят идеал за мъж и може би се отнасям към него не само като към баща...Не,не съм истерична, нито безсърдечно чудовище!Но имам предчувствие за срив и искам да го предотвратя...Може и да не се кандидатира,така казва за сега...

-Щом казва,значи го е решил.

-Дано си прав.Искаш ли да отидем някъде?Има интересни театри...

  Тони трепна.

-Не,няма да те водя при нея.Не съм сигурна, че си готов за това...

-Не се страхувам.

-Не е въпросът дали се страхуваш или не.А за срива...Нейният,твоят...и на всякакви възможни отношения помежду ви...така го виждам.

-Гледала си я,нали?

-Много пъти.Малко е патетична,но е добра.Последния път бях с чичо Димо.Той е братовчед на татко.И също неин приятел.Не едновременно,но ту единият,ту другия...Той се намъкна при нея след представлението.Естествено, с разкошен букет и някаква дрънкулка...И ме представи,съвсем излишно ,защото се познаваме.Тя беше много мила,винаги е мила с него.Никога не са имали конфликти с татко заради нея.Не знам защо е така,не го проумявам.Според чичо Димо,двамата само се измъчвали един друг когато били заедно.За татко било освобождение да не я среща повече.Докато с него била много мило момиче,жена за любов,приятелка...Той самият се чуди защо е така.Не можели да се обичат нормално,да не си причиняват болка,да не се нараняват,не можели да се разделят...изобщо,велика история...Татко нищо не ми е казвал.

-Тогава защо не са скъсали?Любовта трябва да носи радост,особено тайната...

-Казах ти,не знам.Трябва да те запозная с чичо Димо.Той е просто невероятен и много се обичаме с него.Има двама сина,близнаци,сега завършват училище.Най-голямата му мъка е,че не знае дали са спали с момичета.Аз,обаче,съм посветена в тайната,само дето те ме помолиха да не му казвам.Те отначало решили ,че ще го направят само със сестри-близначки.Всичките им приятели знаели за това и на един купон навили две момичета да се представят за такива,само че разнояйчни.Номерът минал,после Камен и Калин разбрали истината,но не се разделили с приятелките си.А баща им не ги пуска да си ходят на село,защото там имат една приятелка,Диана.Страх го е да не стане както с него и татко.Обаче аз я познавам.Голяма лигла е,ходи с бръснатите глави и изобщо не е за тях!Смотанячка от класа...Бръснати глави има май само в Европа...

   Но нека ти разкажа за самият велик комбинатор Димо Кондов.Той ужасно сгъстено живее,направо е като герой на Джек Лондон.Бил е моряк,работил е в Ирак и Либия,ходи и в Германия,дори беше нелегално,затворен в хладилен камион!Като войник е бил в Чехословакия през шестдесет и осма.Никога няма да остарее,непременно ще ви срещна някога!

-А познаваш ли някой от кръвните роднини на баща ти?

-Разбира се!Звучи наистина прекалено,но и те са известни личности.Васко и жена му,Анастасия...Той е музикант,не мога да ти изброя на колко инструмента свири,истински професионалист!А жена му пее и танцува.Има състав,фолк  и джипси,няколко касети записаха.Циганите много ги обичат...Познавам и баба му,дори ходих на гости на село заедно с една приятелка и имаше купон в наша чест.Баба Мария е страхотна,не вади цигарата от устата си!Дядото,вторият й мъж,не смее гък да й каже за да не го лиши от ежедневната му ракиена дажба.Носи ей такива обеци от злато,поне десет грама са,а Васко-поне три синджира!Пред тях тези на Влади Въргала са като паяжини!

    Да ти кажа ли какво каза бабето като ме видя с Илиана?Вторачи се в мене,цъка с език няколко минути и без да пита коя съм,рече че все едно Яница се е родила отново.Яница е истинската майка на татко,тази,която съблазнила мъжа на баба Мария...но понеже той много скоро след това починал,тя отдавна му го е простила.Бях поласкана от оценката,защото въпросната Яница била голяма красавица  прочута по селата наоколо...

    След това Васко искаше да покани братовчедите си.Всъщност,неговият баща е инвалид на легло,а чичо му е починал.Но неговите синове не се ползват с любовта на баба си.Тя е главата на семейството и просто не ги иска.Не знаех защо ,докато Васко не ми обясни.Носела им се славата, че крадат телефонни кабели.И въпреки ,че не са ги хващали никога,бабата не ги ще в къщата си.Жалко,защото аз много исках да се запозная с истински крадци на жица!А според Анастасия били добри момчета,само ги набеждавали...

-Не се ли страхуваше да отидеш там?

-Аз ли?Защо,бях с Васко...И какво страшно има?Това е село,а не градско циганско гето!Самото село е център за нелегално производство на алкохол,там живеят много цигански барони...

-А приятелката ти?

-Илиана ли?Защо да се страхува,тя е проститутка!

-Моля?

-Само не ме питай защо дружа с такива!Е,тя не си търси клиенти по улиците и в заведенията...макар че така е започнала.По-скоро е държанка.Дори веднъж ходи с чичо Димо на Боровец за събота и неделя...Тогава мислеше да хване някой от циганските барони защото плащали добре и возели момичетата с “Мерцедеси”.Само че не стана.Той и Васко я предупреди.Каза й:

“Маце,внимавай да не те оскубе някоя циганка!Тия работи стават в града,ние тук на село сме много честни!”

   И никой не я разбра каква е.

-Как се запозна с нея?

-Живяла е преди мене в квартирата и дойде да си плати тока.Поканих я на кафе и тя предложи да го изпием в “Новотела”.От дума на дума разбрах с какво се занимава.Взе да минава понякога на гости,дори ми е давала пари назаем...Обаче не можеш да си представиш какво стана накрая.

-Скарали сте се за някой мъж!

-Не,тя изобщо не се занимава със студенти и българи.Просто веднъж започна да ми се обяснява и да ми пуска ръка.Каза, че ходела с мъже само за пари и защото била свръхсексуална.Какво друго можела да работи с това си качество!Но иначе копнеела за женска любов...Много ме харесвала,искала да съм щастлива...Представяш ли си?Опитах се да й обясня ,че не съм бисексуална.Тя не,та не!Дори се разплака.Каза ,че започнала да се друса от отчаяние...почаках да се успокои,но тя помисли, че отстъпвам.накрая я хванах за раменете и я изхвърлих.Изобщо не беше трудно!Казах ли ти ,че тренирам карате?Как съм забравила!Сега я виждам с една американка,учителка в езиковата...Абе казах ти, че светът е безпорядъчен!

-Интересно,как би го приел баща ти...

-Няма да каже нищо,но ще помисли ,че е прекалено.Той е старомоден.

-А твоят приятел,Евгени?

-Той знае ,че аз се справям със всичко!

-Не ревнува ли?

--Извинявай,не ти обясних...Не сме такива приятели.Той е съвсем друг тип.Пише стихове,обяснява действителността ,макар че всичко е толкова ирационално...Прекрасен е,момче на духа...Баща му е банкер и брат на...Диана.Така че сте роднина и с него...Боже,с колко хора трябва да те запозная!Майка му е починала преди много време.Той е най-хубавото нещо, което съм срещала,дори е причина да уча история.Отвори ми очите за тази възможност  към края на единадесети клас.Трябваше да уча като луда,направо се чудя как влязох.Обяснявам го само със страшната си механична памет за дати и събития.Никой не вярваше ,че ще успея.Баща ми беше извън себе си.Казваше, че съм безотговорна,че не знам какво искам.И то си е така!Тогава наистина не знаех.За мое учудване ,Ели много лошо го засече.Не знам дали Мими те е светнала ,че така наричаме майка си...

-Известно ми е.

-Тя каза, че той самият не бил наясно какво иска дори малко преди да завърши.Когато му казала, че тя самата се спира на икономиката,казал, че ще помисли.И наистина мислил.Две години в казармата!Наистина влязъл без голям зор.Тогава тя била в трети курс.Ели не разбира живота,но е обективна...

-Защо да не го разбира?

-Ами как да ти кажа...Тя се е омъжила като древните римлянки.”Където ти,Гай,там и аз,Гая.”Предана докрай.

-Може би има причини...

-При тези отношения с леля Диди?Никога не бих могла да постъпя като нея...

-Но ти обичаш повече баща си,нали?А нея просто обективно я оценяваш...

-Глупости!Обичам я и още как!Само че с него ми е по-лесно да бъда аз...да се скарам,да заплача...да съм несправедлива...изобщо жив човек!Мога да се глезя,да бъда мекотело,да се скапя...той ще ме приеме,ще ме утеши...Все ще ми каже нещо ,от което да ми стане хубаво.Може дори песничка да ми изпее...

-Така ли?

-Когато бях дете,все ме караше да се засмея.Измисляше ги едни...Винаги приемаше,че имам причини да плача, но е дошло друго,много крайно време да престана.А Ели ми обяснява, че няма смисъл от сълзи,че каквото било ,било и трябва да се стегна,че съм голяма...Права е,но така не ми става весело,разбираш ли?Тя  няма пороци и недостатъци,с нея не мога да споря...но с нея не ми е весело!Просто не мога да си обясня как й е казал за тебе!Само това й липсваше...нищо, че е било преди да се срещнат...

-По-лошо щеше да е ,ако го беше скрил.

-Разбира се...Най-лошото в тая история е,че тя винаги се чувства безсилна.Безсилна пред миналото му,безсилна пред сегашното му..Изобщо такива работи!

-Ти май не ги разбираш и двамата.

-Така е.Децата са много наивни.Мислят ,че е много лесно да кажеш каква е майка ти.Та нали е майка,обича ме,готова е на всичко за мене...не я интересува нищо освен на мене да ми е добре...А дали е така,дали тя иска да е така...не се ровим,важното е че се жертват!Или баща ми.Отстъпва ми,глези ме,понякога е шокиран,но търпи.Например когато Мими каза ,че съм се съмнявала ,че съм бременна.Бях на седемнадесет години!Слава Богу ,не бях!Трябваше да го понесе,да вземе решение...длъжен беше!

-На всеки родител се случва.

-Знам.Само че, нямам нищо против и той да споделя с мене.Например за леля Диди.Тя би трябвало да реши с кого да остане,но не го е решила.

-Трябвало е.Заради себе си.

-Точно заради това не!Какво лошо има да запазиш двама мъже за себе си?Не,по-скоро заради тях...Но как да постави единия по-високо от другия?Чичо Димо е щедър и добър,а татко интересен и романтик.

-Нямам такова впечатление.

-Защото не знаеш какво й е писал!

-А ти знаеш ли?

-Естествено.Винаги знам какво татко иска да скрие от мене.Писма които не й е изпращал.Бяха на едно специално място.

-Защо ги пази?

-Сигурно е забравил да ги унищожи.Не бяха в къщи.Мама можеше да ги намери и той явно беше взел мерки.Само че за мене тези мерки са недостатъчни.

-Смяташ за редно да ровиш в нещата му?

-Че кое момиче не рови?Казах му какво съм намерила,а той взе да се смее.

-Значи не държи на тях!

-Така каза.Писал ги за себе си ,защото тя не можела да го разбере.

-Защо?

-Била изчерпана.Откъм чувства,откъм възторзи,откъм любов...Била жена,в края на краищата.Жените изобщо...звучеше банално.

-Баналното е истина почти във всички случаи.

-Може и тя да е мислила така за него...да е писала нещо.Мая може и да знае.Можеш да я питаш.Нали искаш да знаеш всичко за тях?Редно е да го знаеш.

-Мая смята,че за тебе е враг номер едно.

-Каза ли ти защо?Защото сложи край на всичко!Това, което те тримата не можеха да решат...

-Постъпката й е непростима от всяка гледна точка,макар че е развръзка.

-Аз мислех да я набия.Сериозно!Но когато я срещнах,беше бременна.

-Каза ,че баща ти го забравил.

-Ами!Не е ,но смята, че така трябва.Ти би ли забравил?

-Сигурно не.Щеше да ми е много тежко.

-Пак е постъпил като политик.Казах ти, че се е променил.

   Каза го с тъга.

-Трябва да свикнеш с това.То е неговият живот.

-Или животът изобщо.

-Не.В живота има много зла памет,мнителност,много стари дрязги ,причината за които е толкова далечна и незначителна ,че изглежда тъпо дори да я търсиш...Затова е по-добре да започнеш на чисто.След като си простил или забравил...

-Все от нулата!Защото той все така започва...

-Понаучих нещо от това, което е ставало тук.

-Голяма мръсотия,нали?

-Това трябва да се докаже.

-Доказват го.И нищо не става.

-Същото каза и Мария.

-Разбира се,толкова е явно.Трябва да се появят нови хора.Може би като нас.Да не са живели толкова дълго в онова време,да не носят белезите му.По-възрастните се опитват да ги отстранят, но не успяват.Страдали са тогава,страдат и сега.Тогава защото са се опитали да се примирят,сега защото трябва да се опитат да се освободят.Помниш ли Вазов?

“Синила от бича,следи от хомота...”

  Или притчата за Мойсей и обикалянето на пустинята....Все още нищо не може да се промени.

-Може би сте малко мързеливи!Ти и твоите връстници...Просто си карате така.

-А мръсниците са си приспособени...винаги са много напред в материала.Казвали са ми го.И какво?Да превърна блатото на живота си в екологично чисто езеро?Как?Откъде да взема кислород за озониране?Глупав,досаден свят.Мръсен.Всеки казва ,че трябва да се изчисти,но си прави пас...Мисли ,че така се запазва чист и непокътнат.Но защо му е това?Знаеш ли защо не вярваме на никого?Защото татко и другите от неговата партия,от другите партии,а и не само те,от седем години ни обещават че вече непременно ще започнат промяната.Но никак не могат да се спогодят да я извършат наистина.дори да я започнат....тяхната идея за промяна е вече минало за Чехия и Полша.Как да вярваш в минало?Когато тук е още по-минало,тук все е минало...Няма друго глаголно време.Никой не иска от тях невъзможни неща,разбираш ли?Но поне да вървят след другите,успелите....

-Все пак,ти имаш едно ненакърнимо право.Право на избор.Да започнеш,ти самата!Не трябва да се отказваш от него.

-Да,право!Сама и през просото...

-Не мога да ви разбера!Защо тук живеете с мита за някаква изключителност?Какво като сте на Балканите,какво като сте до съседи ,които воюват без всякакъв смисъл...Войната в Босна свърши.Те сигурно няма дълго да се самосъжаляват.Принудени са да бързат,да наваксват,да вървят в една и съща посока...Не е от значение дали го искаме,разберете това!То ще стане,но може да стане по-бързо или по-бавно,по-трудно или по-лесно....

-По дяволите,все едно слушам баща ми!

-Това не е най-важното в разговора ни.

-Напротив,за него е от значение.Стига му една неуправляема издънка в мое лице.

-Искаш ли кола?

-Да,може и кафе.Искаш ли дъвка?

  Помълчаха.

-Щеше да ме водиш някъде...

-Да.Тази вечер Йълдъз Ибрахимова пее в едно барче.Не знам как ще се вмъкнем.Не знаеш ли за нея?Омъжена е за турски депутат и рядко идва в България.Само дано да съм запомнила правилно деня и да е наистина днес!

   Не беше се излъгала,но когато отидоха разбраха, че певицата се е простудила и събитието се отлага.Джини беше разярена ,защото веднъж вече беше я пропуснала в Созопол.

-Нищо де-успокои я Тони-ще потанцуваме някъде.Има ли такова място за непушачи?

   Разбира се,нямаше.Тони отново се разпали:

-Ето,виждаш ли,отнякъде трябва да се започне!Защо да не е от пушенето?

-От пушенето?Ти не си наред!В България все още непушачите са от кастата на недосегаемите,на най-ниското стъпало.

-Ей,малкия!-обърна се младият мъж към едно момче на не повече от четиринадесет години с цигара в уста-Всички казват ,че е вредно да се пуши!

  Момчето го погледна с недоумение.

-Разбира се,може да се опита...

-Ти опитвал ли си?

-Разбира се.

-Тогава се разкарай!

-Как да го разбирам?Рецидивист ли си?

-Не обичам да ме възпитават.

-А аз не обичам да се друсат пред мене.Нещо напротив?-Тони дръпна цигарата му-Така си и знаех,трева!Тук няма ли полиция?

-Тони,моля те!

-Трябва да има някой!Как може да се пуши трева от малолетни тук!

  Хлапето беше изчезнало.

-Тони,не се намесвай!

-Какво е станало?-един добре сложен мъж ги приближи.

-Не обичам да ми димят с трева когато танцувам!

-Така ли?Сигурно имате грешка.

-Нямам грешка,това е марихуана,Мери Джейн или както там я наричате...

-Може и да е.Има тук един, дето я продава на пубертетите...Гоним го,но те пак си купуват...Сега ще проверя и ще го изхвърля.

-Не знаех, че нещата се стигнали до там-каза Тони-Той нищо няма да направи,нали?И изобщо няма никакъв дребен пласьор.Те я продават!

-Не е тук ,за да пъди клиентелата.Наркотикът е стока като всяка друга,така се смята в тези среди.

-Не мога да го приема!Някой знае ли за това?Родителите,например?

-Теоретично.От вестниците.”Това не се отнася за моето дете!”

-Има ли организации ,които да се борят с наркоманиите?

-Има един център,отдел в полицията...това е.

-А обществото?

-Не знам.Не съм се интересувала.

-Естествено!Върховно!Тук никой не се интересува...А в Канада...

-Тук не е Канада!

-Толкова ли е трудно да се събудите?

-Тони,престани!

-Няма да престана!Баща ти наистина няма шанс в такава старческа страна....

-Не съм длъжна да му осигурявам електорат!

-Но трябва да имаш мнение,Джини!Трябва да вършиш нещо.Кой ще ги поеме тези деца,на кого ще повярват?На петдесетгодишния педагог или на двадесет годишния си приятел?Това не ти е идвало на ум,нали?

-Трябва да се изгонят всички чужденци-намеси се шофьорът на таксито-те продават наркотици,зарибяват ги.Грабят,убиват.Убиха един колега.Трябва да ги изхвърлят оттук!И ние имаме право на наш Шенген!И по-строго с младежите!Вечерен час ли ще е,униформи ли...Съвсем се разпасаха!

-Виждаш ли-каза Джини по-късно-как разсъждават у нас!Ще гонят арабите.А ти си мислиш, че нещо може да ги стресне...

-Това потвърждава моето мнение ,че възрастните са негодни за борба с младежките проблеми.Те не могат да намерят изхода.

-И да стана майка Тереза на двадесет години!

-Тя е започнала по-рано...и е от Балканския полуостров!

-Но да кажем, че съм егоистка и не искам да работя за другите...

-Да кажем.

-И защо да го правя?Този свят...

-...е безпорядъчен.Знам го.

-Тони,ти ме объркваш!

-Нищо страшно,щом редът е непостижим,това трябва да е обичайното ти състояние!

-Ти направи близкоизточен въпрос от една цигара марихуана!Може само да е опитало момчето!Може и да не стане наркоман.Аз също бих опитала...

-Права си.Не ми  е работа.

-Ти си отскоро тук.А тук има други правила.

-Тук няма правила и това е правило.Аз съм отскоро тук и не трябва да се меся..Това е логично и общоприето.Но аз ставам безпорядъчен и започвам да си вра носа навсякъде.Съвсем нормално за всеки безпорядъчен!

-С тебе не може да се спори.Добре,утре се обаждаме на Мая.

-Защо на Мая?

-Пише една статия за вестника,призовава младите хора за съдействие...адрес на организаторите,телефон,банкова сметка...

-Гениално!

-Само че сте закъснели-охлади ентусиазма им по телефона Мая след като я събудиха в два след полунощ-Има поне няколко такива организации.Утре ще се обадя на колежката, която се занимава с проблемите на младежта и тя ще ви даде адресите.Не четете ли вестници, постоянно пишем за това...Само че някои от тези организации са с малко мътни източници на финансиране...и не допускат разследване...

-Така си и знаех-каза Джини-и тук безпорядъкът е пълен.По-добре да доядем тортата!

  Времето се беше оправило и те дълго се разхождаха по улиците.Джини влезе в ролята си на екскурзовод , както предполагаха другите две сестри.Посетиха много малки частни галерии,местата където излагаха картини художниците,пазарите за книги и учебници.

-Тия наивници там,в Канада,сигурно си мислят, че сме още на етап пещерни рисунки и каменни богини-Джини с насмешка коментираше възхитената реч на възрастна французойка стиснала в ръка красив поднос от кована мед-може би още смятат че работим с неопечена глина...

-Там няма кой да им разкаже играта...

-Невежи са и това си е!Ние защо не смятаме ,че се къпят в Ниагарския водопад или че ловят вечерята си с примки?Може би трябва да ни убеждават ,че отдавна не се придвижват с фургони!

-И тук някои смятат ,че в Африка живеят по дърветата...

-Прав си.Каква надменност създава невежеството!Трябва да има повече хора като тебе,стъпили с двата си крака в различни светове,това е изходът...Виж!

  Сочеше слабичък брадат мъж ,който свиреше с китара и пееше,а шапката пред него се пълнеше с дребни пари.Тони неволно си спомни разказа на Иван при първата им среща.

-Някога пеел в известен състав,издали няколко плочи.Но с времето ги изместили,разпаднали се.Много пие и почти не яде.Ще видиш,след малко ще събере парите и ще отиде в барчето насреща в мазето да ги изпие...Ето,свива микрофона,китарата...Това е.

-Баща ти ми разказа една история с убит циганин и мечка...

-Скинарите го убили.Рокерите ги видели ,те се събират наблизо...И полицията ги хванала.Пуснали ги ,понеже били малолетни.После се сбили с рокерите...Не знам досега да има осъдени.Тук е така.Рим в периода на упадъка.Само футболът ни е на ниво-и тя посочи сергията с няколко броя на “Сто на сто Стоичков”-Всеки се мъчи да докаже, че тази страна е имала периоди на разцвет.Едните смятат ,че е било преди петдесет години,други -че раят е свършил преди седем-осем...Трети отпращат към времето на Симеон и плачат за съименника му от Мадрид!Най-големите наивници вярват ,че ни предстои небивал възход...Всичко е мъгла и облаци.Тук никога няма да се случи такова нещо,тая държава е осъдена на вечно  кретане и кърпене на дрипи...Защото има една –единствена цел:да просъществува!Не да успее,а да просъществува!Липсва й замах,липсва й хазарт,липсва й хъс!Приличаме на съсели,всеки се подава от дупката си и бързо се скрива!Доволен е, че е толкова добре запасен със зърно...А че другите може да притежават и нещо повече от това,не ни блазни...Стига ни зърното ,с което ще доживеем до пролетта.Интересно,какво ще стане ,ако и то свърши....Почти искам да е така за да се случи нещо...Уважавам чичо Димо,защото никога не е живял с насъщния.Не е броил стотинките на рестото,нито се е оглеждал да види какво е пуснал човека преди него в паничката на просяка ,да не би случайно да се прецака.Казах ти,герой на Джек Лондон...

-А баща ти?

-Той ли?Не знам.Може би на Кърт Вонигът.Някой от тези, които остават последни на света и се люшкат от едно време в друго...Каква хубава коса имаш,Тони!

-Напротив,твоята е по-хубава,черна и къдрава...Направо мечта!

-Няма да ми повярваш,че до седемнадесетата ми година беше съвсем права и изведнъж стана като на татко!Не мога да я среша дори и с четка.

  Бяха на гарата и тя трябваше да се качи на влака за Пловдив.

-Защо не дойдеш с мене?Искам да кажа,че си поканен,от Евгени също.Ще дойдеш,нали? Толкова се гордея с тебе!

-Защо?

-Промени всичко...изобщо,движиш живота!-тя се надигна на пръсти и го целуна по бузата-Каквото и да стане,не забравяй това!

  Не го попита кога смята да се срещне с майка си.Виждаше, че съжалява за нейното тръгване.Колко просто би било да се влюби в такова момиче,мина му през ума.Забеляза погледите, с които я изпращаха мъжете около него.Тя носеше една сложна и объркана чувствителност в себе си,една красота, подобна на красотата на цялата тази земя, многозначна и многопосочна ,с безбройно много корени в космогонията.Някога може би щеше да страда много и това също беше съдба.Както съвършенството.

  Стресна го изводът ,че неволно отлага срещата с Диана.Предлозите бяха много.Да се види с Мария,да посрещне Джини,да говори още веднъж с Иван...с Тинков.Убеждаваше се,че е необходимо първо да отиде в Карлово.Не беше забравил нито за миг касетата с красивата жена,сама през входа на църквата,сама на масата.Спиртния блясък в очите й,небрежно преметнатата през облегалката на стола ръка с цигарата...снимката й в хола на старата дама ,от която беше поискал миксера...случайно видения по телевизията клип ,където рекламираше някаква супа...какво го отделяше засега от тази жена?Можеше просто да я посети под някакъв предлог,да се държи учтиво,внимателно...или да я срещне случайно,да я заговори като непознат поклонник...Без да обяснява кой е.Имаше ли значение като какъв ще се представи пред нея?Тя сигурно беше видяла снимката му и щеше да го познае.Може би щеше да се включи в играта.Може би щеше да им е по-лесно да се приемат един друг,без да знае тя...Както беше постъпил Кондов с него.

   Не,онова беше друго нещо.То засягаше и други хора и беше необходимо.Беше временно и принудително.Но защо съзнателно да избира такава възможност?

   Той можеше да й се представи само по един-единствен начин.

    Като неин син.

    Всичко в него крещеше истината.

 “Аз съм Тони,казваха сините му очи,ти знаеш за мене и е безсмислено да го отричаш или пренебрегваш.Знаеш,че съм тук и че си длъжна да говориш с мене.Може би само веднъж,но си длъжна!Всяка майка говори с бебето си,но ти не си го правила...Дори и преди да се родя.Иначе непременно с нещо щях да го помня.Така не може!Имаш много неща да ми казваш, независимо от това ,че не сме се виждали и че може би няма и да се видим...Дължиш ми ги.Дължиш ми описанието на това ,което си чувствала докато съм бил в тебе...описанието на болката,на облекчението, когато си ме изоставила...Длъжна си да ми обясниш защо си ме скрила от него за толкова дълго време...защо го мразиш или си го мразила...Него и другите, които ме отгледаха...А може и да не си ги мразила,може само да са ти безразлични...като крайпътни камъни...забелязваш ги,когато се блъснеш в тях или когато,пак  благодарение на тях,се спасиш...Трябва да ми обясниш цялата тази сложна система, въпреки че тя вече рухна.Защо си я създала и разрушила...можеш да бъркаш десет вида супи в десет различни клипа,можеш да пушиш на сто сватби,това не ми е интересно!Трябва да кажеш защо не си успяла да ме обикнеш, след като толкова дълго сме били свързани...защо не си го пожелала по-късно...защо пък и аз да не мога да го поискам от тебе...Трябва да ми станат ясни всички тези мъчителни подробности от живота ми преди ,за да мога да те зачеркна или поставя в центъра...

   Знаеш ли колко е отговорно всичко това?Какъв е този свят,където си приела да останеш майка само на едното си дете,на Мая?И непрекъснато да я наказваш за това ,че си я предпочела...нямаш право да я караш да страда, без да знае защо!Нямаш право да й правиш напук!Нямаш право да решаваш, че всичко е пито-платено и не те засяга...Мая също ти прави напук,но какво друго й остава?Дори и с това, че роди две деца наведнъж,син и дъщеря и остава майка и на двете...това лично те засегна...защото ти не пожела с тебе да е така!

   Аз все някога ще те намеря.Ще дойда при тебе и ще разбера всичко.Дори и да не искаш,ще го признаеш.Не мога да те нарека “майко”,защото няма да е честно спрямо Иван.Всички казват ,че той повече го заслужава.

  Не мога да те приема като майка.Майка ми беше мъченица на болестта си.А ти си прекалено красива и недокосната от времето.Казват, че си алкохоличка.Обсебена.

   И Иван,и Мая мислят, че мога да ти помогна.Аз не знам дали е така.Мога да помогна на дете ,което е сгрешило...на болен старец или просто на човек в  беда...Но ти не си в беда,ти си обсебена...Трябва да помисля...

   Трябва да помисля...Трябва да помисля.”

   Причината за новото отлагане беше намерена.