ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ТРИДЕСЕТ И ПЪРВИ: СВЕТЪТ НА НОМАДИТЕ, продължение
На сутринта стана ясно, че Мършоядите са нападнали къщата на Бранко Косев, бившия полицай, който не искал да продава земята на дедите си. Той и останалите при него две семейства номади с три деца, били жестоко убити, всъщност, “убити“ не било точната дума.
...Навсякъде имаше кървави следи, разхвърляни части от тела, някои направо транжирани и с оголени кости. Намериха главата на възрастния мъж с избодени очи и разкъсана сънна артерия. Откри я Гавраил и изтръпна: това не бяха обикновени садистични убийци, не бяха дори и канибали. Имаха си работа с вампир, още не се знаеше един или повече.
-Това са изчадията на Косматата пиявица, предположи Пол, след като дълго повръща до едно дърво.- Вече няколко месеца ги преследват, дори самите номади се страхуват от тях и предпочитат да срещнат жандармерията пред тия гадини.
Никой не беше виждал главатаря, нито пък знаеха нещо за него. Според заловените и разпитани досега номади, бил магьосник, цялото му тяло било покрито с косми, нямал предни зъби и не можел да приема твърда храна, само смучел течности и каши. Те били убедени, че изпивал кръвта на нападнатите. Според друга легенда, изродите от бандата доброволно му давали част от кръвта си в знак на подчинение и вярност. Насилвал много жени, но не ги оставял да му родят дете, смятал, че ако е син, ще е по- силен от него и ще го убие. Разпарял коремите на жените и убивал зародиша.
Според Пол, в легендите имало някаква частица истина, защото на няколко пъти намерили жени с разпрани кореми , а около някои от убитите нямало никаква изтекла кръв. Пол Хоанг смяташе, че вероятно командосите са надушили къде е свърталището му , защото цялата околност била блокирана и постепенно напредвали към изоставените рудници. Гавраил успя да убеди командира на единия от патрулите да го вземат със себе си, беше убеден, че буквално ще надуши изчадието, ако наистина е вампир , в което не се съмняваше.
Вечерта успяха да заловят един от бандата, но се чудеха дали могат да измъкнат нещо от него, той не говореше изобщо езика, а никой не знаеше диалекта, на който общуваха номадите. Освен това, беше изтощен и обезкървен, едва успя да обясни, че бил наказан от тартора. Как, нямаше нужда да обяснява,чудно беше, че изобщо е жив.
Изведнъж Гавраил почувства познато присъствие някъде наблизо. Някой настойчиво искаше да се свържи с него. Успя да се отдели за малко от групата и внезапно пред него се появи Русалия.
- Ще ти дам Пиявицата, каза тя, знам как да го обезсиля. Преди време го лекувах и той ми има доверие, много пъти съм била в стана му. Тогава отстраних и зъбите му, под предлог да го спася от инфекция...
- Защо ще го правиш? Струва ми се, че е по- силен от тебе. Може и да е без зъби, но притежава всички други вампирски умения.
- Не е,има си слабо място, ще ви го доставя парализиран и дрогиран. Ще кажеш, че си го открил неочаквано и си се бил с него. Може да кажеш дори, че неговите са го предали. След като го убиете, лесно ще ги ликвидирате, крият се в една стара галерия без изход. Просто ги запалете...
- Какво искаш в замяна?
- Да се махнеш от това време. Тук ми е добре, имам професия и кауза, мога да направя много, но ако сме двама, ще стане опасно, може да ни разкрият.
- И аз искам, но как да стане?
- Има портал наблизо, свлачищата от старите рудници го отвориха. Мястото , от което дойде, вече не съществува. И да се върнеш, няма да можеш да го намериш...
- А ти какво ще правиш тук, каква е каузата ти?
- Тук се избиват хора като вредни диви животни, а и те самите се държат като такива...Опитвам се да помагам, да убеждавам...Ана ми помага, Бранко направи много, подаде ръка на няколко семейства, но видя какво стана с него...Имам много работа тук, Гавраиле...Хората трябва да излязат от непристъпните си градове , да се радват на природата...Не да мислят, че ще ги нападнат, ограбят, убият...Не да убиват клетите си себеподобни и да отвличат децата им...
- Желая ти успех,но оръжията няма да замлъкнат скоро тук...
През нощта стана, както тя каза, Гавраил намери упоеният и вързан с вериги вампир близо до лагера, промъкна се до входа на галерията и подпали купчините от въглища и дървени подпори. Явно е имало и изтичащо отнякъде гризу,защото след минути се чу силен взрив .
Върна се и уби Пиявицата, после , следвайки указанията на Русалия, стигна до Портала. Оставаше му само да дочака отварянето му, а то не се забави много...Предпочиташе да се върне и да се спасява от отмъщението на килърите, които го преследваха.Те поне бяха зло, което познаваше и с което можеше да се справи...Но малко след това дойде поредното прераждане...и ето го, жив труп, безмълвен и безпомощен, но с ужасяващо будна мисъл , затворен в недъгаво чуждо тяло...
