Тримата братя и ефирната им приятелка бяха много разочаровани, защото Руженка не можеше да дойде с тях  в България. Преди да започнат заниманията в университета, тя щеше да премине кратък курс по египтология при известния професор Исмаил Серагелдин, който гостуваше в Прага. Курсът започваше същия ден, когато четиримата заминаваха за София, така че тя не можеше дори да ги изпрати на летището.

   Докато влачеха багажа си към гишетата за чекиране, познат глас им извика:

- Хей,момчета, закъде сте се разбързали?

- Руженка, ти?- не повярва на очите си Мануел, когато видя червенокосото момиче, което тикаше огромен куфар пред себе си.

- Но нали...- започна Кейд, но Ванина го ощипа и му направи знак да мълчи.

- Защо не ме чакахте, нали заедно щяхме да пътуваме за София?-невинната усмивка на Руженка сякаш огряваше целия терминал.

- Ти...имаш ли билет? - попита Виктор- защото ние предварително си купихме още в Америка...

- Имам , разбира се!- засмя се тя и бръкна в чантата си. Но това, което извади, изобщо не приличаше на билет, по-скоро беше отвратителен изсъхнал жабешки крак. Тя , изглежда, забеляза, че е сгафила , плю върху му и той се превърна в принтиран билет за самолет. Момчетата не подозираха нищо, но не и Ванина.

- Ти не си Руженка!- извика тя и се стрелна към момичето, хвана един от червеникавите кичури на косата й и силно го издърпа. Кичурът остана в ръцете й, но космите започнаха да се извиват и се превърнаха в тънки червейчета.

- Пфу, гадост!-извика крилатото момиче и ги хвърли на земята.-Коя си ти? Чакай да позная, май имаме честта да сме в компанията на самата Драхомира!

- Каквооо?- зяпнаха от учуване момчетата- Драхомира щеше да пътува с нас?

- Нещастнициии! Не можете да ме спрете , каквото и да направите! Старият глупак Рудолф вече не е с вас, така че тежко ви!

    Изведнъж Руженка сякаш се изпари във въздуха, в залата се изви силна вихрушка, посипаха се стъкла и ламарини, куфари литнаха в различни посоки, сладоледът на малкия Стас и мечето на сестра му се рееха някъде под тавана. Стас ревна и се навря под дивана, майка му панически грабна сестричката му и извика към момчетата:

-Залегнете, това са терористи, сега ще гръмне и бомбата!

  Момчетата потърсиха с погледи вещицата, но тя сякаш беше се издухала с вихрушката, която сама беше причинила.

- Какво става, младежи?- чу се непознат глас близо до тях. Дребна старица с панталон на слънчогледи, яркооранжева блуза и лилава бейзболна шапка на главата, се беше облегнала на голям червен куфар с множество стикери , залепени по него.

- Нямаме представа, госпожо!- отговори Виктор- Май току- що от тук си тръгна една вещица!

- Ама вие защо сте така сигурни, че си е тръгнала?- усмихна се дружелюбно бабката- Впрочем, закъде пътувате, ако не е тайна?

- За София и е време да чекираме багажа- напомни Кейд и всички тръгнаха към гишетата.

- Може ли и аз да вървя с вас? Отивам при внучката си, тя е студентка в София и току-що стана мис Роза! Представяте ли си колко е красива! Казва се Валентина, аз също!

  Бабичката трудно се справяше по всички етапи в придвижването към самолета, не знаеше елементарни неща от правилата, които се спазват на всички летища и се налагаше момчетата постоянно да й помагат. Говореше на развален и особен български, така че Виктор, който знаеше горе- долу тоя език, трудно й разбираше.

  Вече се бяха качили на самолета и непознатата беше на задната седалка като не спираше да говори , най-вече за внучката си, колко била красива, добра и умна, как всички момчета в курса били влюбени в нея.

  Виктор си беше включил айпада, за да се обади на майка си, но реши да провери какво ще разбере, ако прочете новините на български. Изведнъж едно заглавие му се наби на очи:

„Госпожица Калия Славейкова е новата Царица Роза! За първи път момиче , което не живее в Казанлък, побеждава в оспорвания конкурс сред розовите полета!“

  Момчето мълком направи знак на Ванина и й преведе прочетеното.

- Но тогава тя лъже!- каза шепнешком малката.

- Може би иска внучката й да е победила , или пък Валентина я е излъгала! -предположи Виктор.

- Не знам как точно е станало, но тая бабка е съмнителна!-продължаваше да шепне Ванина- Трябва да кажем на пилота и стюардесите.

   През това време в пилотската кабина се водеше странен диалог.

- Госпожо професор, много ви моля да напуснете кабината!-настояваше командирът на полета Латинов.

- Вие не разбирате ли, просто няма да можете да излетите, на борда има вещица!- настояваше пълничка дама на около шестдесет години с гъста къдрава , късо подстригана ярко синя коса- Повярвайте ми, аз съм правила защитите на летището и знам много добре какво говоря!

- Госпожо Антонеску, знаем коя сте, но не можем да си позволим да не излетим, даже вече закъсняваме!- стюардесата Милена почти се беше разплакала.

- Маргарита Антонеску, професор по теория на вещерството в университета в Букурещ , това съм аз, но сега всяка минута е от значение!

- Щях да разбера, ако ставаше въпрос за подозрителни пътници, за терористи, но вещици...

- Тогава се опитайте да излетите!- избухна професорката- Ще рулирате до утре сутринта и няма да можете да се отлепите от пистата!

- Госпожата е права, чу се момичешки гласец. Всички в кабината се огледаха, но не видяха никой, освен момчетата никой не можеше да види Ванина.

- Това пък какво е?- заозърта се пилотът- Кой говори?

- Дълга история, господине! По-важното е, че аз знам коя е вещицата!

- Момичето е право, съобрази бързо и професор Антонеску, моят уред я засече когато влизаше в залата за заминаващи пътници, после нещо стана и не можах да я проследя, докато сензорите не показаха, че е в тоя самолет.

- Хайде,повярвайте ни!- почти изплака Ванина, иначе тя ще избяга! Оставих момчетата да я пазят, но може да им извърти някой номер!

- Никой да не мърда!- зад гърба им,с пистолет от времето на тримата мускетари в ръка, се беше изправила „безобидната“ старица,  която всъщност беше Драхомира.- Хайде излитай, какво се мотаеш! Ти, дребната, мислеше си, че няма да разбера какви ги мътиш, така ли? Макар че не те виждам, ще ми паднеш в ръчичките и само на крилца и роклички ще ми станеш!

- Да не си посмяла!- Виктор се беше засилил по пътеката между седалките и я блъсна силно, тя изпусна пистолета, пилотът го хвана и прехвърли на стюардесата и понечи да хване ръцете й за да я върже.

- Не!- извика професорката, не я докосвайте, преди да съм пуснала антивещерската програма!

  Предупреждението беше точно навреме, защото от вещицата избухнаха пламъци и почти облизаха лицето на пилота, още малко и щяха да изгорят очите му.

- Ах ти, двулична предателко!- вещицата се обърна рязко и тръгна към госпожа Антонеску. Но тя беше по-бърза, натисна виртуалния бутон “старт“ и Драхомира замръзна на мястото си.

- Готово, може да я опаковате в найлонов чувал и да я затворите във фризера на ресторанта. Засега и това е достатъчно. Миризмата на магданоз и копър вътре ще я държи мирна. Но внимание!  Копър, не резине!

- Ама че работа!- измърмори пилотът, като че ли мога да ги различа!

- Не се безпокойте, потупа го по рамото единият от охраната на летището, който току –що се беше отзовал на повикването им-Карал съм курс по градинарство, мога да се справя!

- Чакайте малко- професорката ровеше пак в огромната си чанта-А, ето го!- в ръцете си държеше пласмасов чип, който лепна на челото на вещицата, сканира го с уреда и сега нищо не можеше да го отлепи оттам.- Това ще я държи мирна поне за два-три века!

- Тогава да се обадим на метеоролозите, съобрази Виктор, да поправят прогнозата за времето, нали щом е затворена, няма да има наводнения в Прага!

- Госпожо професор, може ли един въпрос?- обади се Ванина-Тя защо ви нарече предателка?

- Това е дълга история, смутолеви синьокосата дама- миналото ми не беше много добродетелно...Но срещнах един мъж, който ме накара да се променя...

- Вещица ли бяхте?- направо попита Виктор.

- Не точно, по- скоро, не особено добра фея...

   Никой не си зададе въпроса как тая дама се беше отзовала на борда на самолета, след като в списъка на пътниците нямаше никаква Маргарита Антонеску, нямаше я и  в списъците на пътниците на никой друг самолет.