Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.02 19:25 - ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА, ГЛ. ШЕСТА
Автор: neli1953kaneva Категория: Поезия   
Прочетен: 64 Коментари: 0 Гласове:
0



 

   ТРИМАТА БРАТЯ И ЗЛАТОЛИСТНАТА ВИШНА: ГЛАВА ШЕСТА, СОВИ, ВЕЩИЦИ И ДРУГИ ПРИЯТНИ ЛИЧНОСТИ

 Чу се плясък на крила и една разтревожена сова кацна на рамото на Рудолф.

- Какво има, Марта, защо си толкова притеснена?

- Не знам как да ти го кажа, Рудолф, но твоите приятели са в голяма беда! Никъде в музея на привиденията не могат да открият Драхомира! Много вероятно е да е избягала и да се опита да навреди на тримата братя и красивата им приятелка! От бързане да те предупредя не ми останаха крила!

- Не се безпокой, момиче, цялото пространство около музея е обилно поръсено със светена вода, а няма вещица, която да може да се справи с  това! - Совата Марта беше на почтена възраст от няколко стотици години, но за Рудолф си оставаше момиче.

- Не е точно така, за жалост! Янечек ми се обади да ми каже, че открил стара вещерска книга с много мощни заклинания, те можели да преодолеят и ключалката от светена вода. За съжаление, книгата, която той се постарал да скрие на много тайно място, изчезнала! Внукът на професор Ирасек, който постянно се ровел из хранилището и си бил наумил да стане по-голям магьосник от Хари Потър, вероятно я е открил и може би я е оставил на видно място, така че Драхомира да се е добрала до нея.

    Рудолф много добре познаваше непослушния внук на професора, при едно от посещенията им из развалините на замъка Пескар наблюдателното момче почти беше открило скривалището му на дървото.

    В това време зловещата сянка се беше притаила между сталактитите и наблюдаваше цялата група. Това беше пратеникът на Драхомира, караконджулът Карел, когото тя беше изпратила да подслуша за какво си говорят драконът и момчетата и какво смятат да направят. Самата тя не можеше да се освободи само със заклинанието, защото докато то се произнася и самата книга трябвало да се намира в музея, а Вацлав я беше отнесъл в къщи , за да я проучи на спокойствие. Карел се опита да я открадне, но домашните любимци на момчето вдигнаха ужасна врява, кокершпаньолът Спарк го подгони, папагалчето Джиджи го следваше с полет и викаше: „Крадец! Крадец! Дръжте разбойника!“, а докато бягаше, се натресе на таралежа Ондрачек. Отвън се намесиха и свраките от гнездото в голямата липа, махленските котараци-  разбойници Джак и Бенкс , дори шараните от езерцето Пляс, Пльок и Тряс се размърдаха и започнаха да скачат над водата. Така че злощастният караконджул едва отърва кожата, но пък сега не смееше да се появи пред очите на повелителката си.

- Ссс, ти ккакво ппрравишшш ттукк? - чу той неприятен глас и усети студено змийско докосване- Шшпионирашш май!

- Тихо! Не ме издавай, моля те! Ако ми помогнеш, ще ти донеса скъпоценно камъче да си го държиш в устата!- Карел и сам не знаеше как му се изплъзна от устата, никакво скъпоценно камъче нямаше под ръка. Но трябваше с нещо да успокои големия пещерен смок Йозеф.

- Обещаваш ли?

- Обещавам, само трябва да не ме издаваш на Рудолф и да ми помогнеш да науча какво пише на каменните плочи! Ако помогна на Драхомира първа да се добере до семената на златолистната вишна, ще бъдем богато възнаградени и двамата.

    Всъщност, Драхомира и хабер си нямаше от съществуването на смока Йозеф, но Карел лъжеше смело, нали за момента никой не можеше да го опровергае.

    През това време момчетата разглеждаха каменните плочи и сверяваха написаното с това, което им беше изпратил Антъни Сивенов. Пръв Кейд забеляза, че на гърба на едната от плочите имаше едва видими следи от надпис, който не беше отбелязан никъде в превода. За съжаление, когато го показа на Рудолф, той също не можа да го разчете, не било написано дори и на старите драконски езици.

- Да го изпратим на Дарко, предложи Виктор, нали той разчете Книгата на опасните тайни, може пак да успее.

- Знаеш ли къде се намира в момента? - попита Мануел, но момчето не знаеше.

- Аз знам! - разбира се, Ванина, както винаги, знаеше неща, които те и не подозираха .- Той е в библиотеката „СвСв. Кирил и Методий“, обучава се при професор Симеонова. Можем да му пишем на стената във фейсбук.

- Рисковано е, възрази Рудолф, някой може да го прочете и да загазим здравата! Чувал съм, че вещиците имат достъп до почти всички профили във фейсбук и оттам вършат злините си.

- Но как ще се справим, той е чак в София !- Виктор беше почти отчаян.- Освен ако не използваме програмата за криптиране на Джордано!

   За модерните технологии и за децата, които са добре запознати с тях , пречки няма и затова скоро снимка на надписа беше изпратена на Дарко. Отговорът му не закъсня.

     Според него, надписът бил на езика на загиналата цивилизация от малката планета, която ударила земята преди много векове. Съдържал пророчество, което и инопланетяните не разбирали. Ето какво гласяло то:

„Когато това стигне до разумни същества, които да могат да го разчетат, нашата планета и ние самите отдавна няма да съществуваме. Въпреки че загиваме, успяхме да предадем и оставим на тая планета три ценни дара, които да създадат на нея могъща, благоденстваща и разумна цивилизация. Първото е капсула с ДНК от нашата раса, която сама ще намери подходящия биологичен вид , с който да се смеси. Всички хибриди няма да са успешни, може би ще минат хиляди поколения докато се появят деца с необикновени способности. Молим се тогава хората да разберат колко са ценни за човечеството и да ги запазят, защото те ще са единствената надежда на цивилизацията. Както и да  ги нарекат- индигови, кристални или деца на слънцето, те ще имат пазители, хора с малка светлинка като звездичка на челото. Но дотогава ще минат много векове на насилие, бедност, войни и поквара.  Кога и как човечеството ще осъзнае , че е на път да се самоунищожи или спаси, ние не знаем.

   Другият наш дар са семената на едно вълшебно дърво, което трябва да расте навсякъде, където живеят разумни същества. Каква е точно неговата роля, ние също така не знаем. Листата му ще са златни, плодовете червени, напролет ще цъфти с бледорозови ароматни цветчета, толкова нежни, че само внимателна пчеличка ще може да ги опраши , без да ги смачка. Но за да поникнат тия дръвчета, има редица условия.

  Костилките трябва /тук каменното писмо е изтрито!/ века да са в прегръдките на Свещения огън, докато земята реши да ги освободи. Първите от тях трябва да бъдат засети в Центъра на Вселената, от влиятелен мъж, чийто сърце е изпълнено с любов. Трябва да бъдат положени под стъпката на Хубавицата, а около тях да бдят тримата потомци на третия син, рицар и монах , който е получил просветление и право да отнесе тия семена по целия свят. Защото сърцата на тримата ще са преизпълнени с братска любов, те ще пътуват по света с открити лица , с усмивки ще вършат добро и ще намерят добро в земите на техните деди.“

    Когато прочетоха всичко това, момчетата дълбоко се замислиха,  а Ванина неспокйно кръжеше около сталактитите.

- Първо, дори и да намерим семената, а не се знае дали ще успеем, не знаем дали са били в прегръдките на Свещения огън и колко време...-започна Кейд.

- Не знаем дори какъв е тоя Свещен огън, нито как Земята ще ги освободи...-продължи Мануел.

- Ето защо нищо не е поникнало в Прага! - досети се Виктор-Просто семената са били откъснати от дървото , но не са преминали през тия условия!

- Момчета, забравяте нещо много важно!- Ванина се залюля на шията на Рудолф.- В пророчеството се говори за вас тримата, което означава, че времето е дошло и вие ще успеете! Замислете се, кои са тия трима братя , потомци на монаха рицар, получил просветление? Свързани от братска обич, с открити лица и които вършат добро и срещат добро?

- Може да са и други- Кейд май не беше много сигурен, че отговарят на изискванията.- Ние какво добро сме сторили?

- Момчета, не ви понасям вече! Първо, спасихте Курт, помогнахте на принца да се прибере в  къщи, това да не е малко? Хайде, вече знаем всичко, да тръгваме към България!

- Чакайте, а Руженка?- попита Мануел и се изчерви. За никого не беше тайна, че беше харесал момичето и не се чувстваше добре, че имаха тайни от нея.

- Чудя се дали не трябва да й разкажем всичко, продължи най-големият брат, момичето ни има доверие, помогна ни много, а ние крием истината и тайно се срещаме с Рудолф!

   Всички се почувтваха малко неудобно, но все пак не се решиха да споделят с новата си приятелка.

- Къде бяхте, при Рудолф ли?- посрещна ги Руженка, която си хапваше шоколадов сладолед на входа на фабриката.

- Ама ти откъде знаеш?- зяпнаха от учудване и четиримата.

- Че как няма да знам, още от малка обикалям из двора на фабриката и из пещерите наблизо, с брат ми и братовчедите съм влизала навсякъде. Веднага се разбира, че там живее дракон! Но най- важното е, че го видях как се крие в старото дърво, само че не му се обадих, нека да си мисли, че не знам. Старият Рудолф, толкова е наивен!

- Драконите нямат доверие на момичета, каза Ванина, но пък ти си израснала тук и трябва да знаеш всичко.

   Вече бяха готови да тръгнат за България, към селото на прадедите на Антъни, където се надяваха да открият кутийката със семената. Но Рудолф беше получил много неприятна вест. Все пак, Драхомира се беше докопала до книгата. Беше превърнала Карел в един от приятелите на Вацлав и нищо неподозиращото момче го покани в стаята си за да му покаже книгата. Този път и домашните любимци не го разпознаха. Докато Вацлав беше в кухнята, за да налее сок на госта си, той офейка с ценната придобивка и право при господарката си.

- Така че, за съжаление, вещицата е вече на свобода и върши поразии, най-вероятно ще ви последва и в България. Внимавайте, момчета, тя ще се престори на безобидна и ще се опита да измъкне нещо от вас!

- Вече не е могла да се въздържи и е свършила няколко злини, обади се совата Марта, чухте ли за самолета, който едва се приземи на магистралата? Нейно дело е, има няколко ранени, но нищо повече. Чух и за проливни дъждове и наводнения, които се очакват от следващите дни в Прага.

- Азз ссъм виновен, шшефе- Смокът Йозеф ненадейно изпълзя от камъните.- Аз си замълчах и прикрих шпионина й, Карел! Накажи ме, като заслужавам!

- Какво си направил,  дребен?- попита драконът заплашително.

  Йозеф разказа подробно как Карел му заповядал да мълчи и да не го издава и в замяна му обещал скъпоценно камъче , което да държи в устата си. Но когато си тръгнал, изобщо бил забравил за обещанието си. Йозеф настоявал да получи възнаграждението за мълчанието си и накрая караконджулът му подхвърлил едно съвсем обикновено камъче. Казал му, че трябва да го топли в устата си, за да стане прозрачно и блестящо.

- Само че аз съм студенокръвен, тъжно каза Йозеф и камъчето никога няма да стане скъпоценно! Моля те, шефе,сложи го в твоята уста, ти бълваш огън и сигурно ще се получи!

- Колко си глупав, Йозеф!- присмя му се Ванина- Това камъче Карел го е взел от пещерата, съвсем обикновено е и никога няма да се промени! Измамил те е, а ти си ни предал! И сега си призна, защото не си доволен от възнаграждението за предателството си! Никога вече няма да ти проговоря!

     Но точно в тоя момент Рудолф не можеше да мисли как да накаже глупавия смок, защото се налагаше да даде последни наставления на приятелите си, преди да хванат самолета за София.




Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: neli1953kaneva
Категория: Поезия
Прочетен: 45557
Постинги: 166
Коментари: 9
Гласове: 67
Календар
«  Май, 2020  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031