ЧУВАМ ТЕ, ДЕН ОСМИ: ДА НЕ ПРИСТЪПИШ ПРАГА
Ето какво се случи след това,когато тя реши да му се обади.
... Колебанието на Фани беше кратко.Трябваше да му се обади, въпреки че още не беше решила дали да продължи връзката. Хората губят толкова време да говорят по телефона, а тя като че ли се боеше.
Отговори й глас, много подобен на неговия, вероятно беше синът му. Беше я предупредил , че ги бъркат по телефона. Тя не сбърка.
- Търся Боян. Баща ви, ако сте Крум.
Но той затвори. Грешен номер? Набра отново.
- Мога ли да говоря с Боян Крумов?
- Не, не можете.
- Номера ли греша?
- Не, не грешите, но той отдавна не е тук.
- Не е възможно, той самият ми го даде преди десетина дни.
- Госпожо, не смятате ли , че шегата ви е малко зловеща?-звучеше ядосано.
- Но аз искам само да се свържа с баща ви!
- Тогава потърсете медиум!- беше саркастичен, но вероятно изпитваше и необяснима болка.
Какво ставаше? Нямаше да се предаде. Опита пак.
- Моля ви, не затваряйте, ако наистина сте Крум!
- Откъде знаете името ми? И коя сте вие?
- Казвам се Фани. Запознах се с баща ви преди известно време в Обзор.
- Не говорите сериозно. Извинете за въпроса, но да не сте пияна?
- Защо? Толкова ли е необичайно някой са се запознае с баща ви? Той е в бунгалото до средата на септември, така че..Имате сестра, казва се Мария, но той я нарича Мара, скоро имаше рожден ден..А вие е трябвало да се казвате Боян като него, но се намесила баба ви ...- говореше бързо, с вълнение, страхуваше се да не затвори.- Ако баща ви не е в къщи, нека ми се обади на мобилния, той вече ми се е обаждал...
- Едва ли ще може ...скоро.
- Защо, да не е в командировка? Съвсем скоро говорихме...
- Е,това е прекалено! Минавате всякакви граници!
- Моля ви, не затваряйте! Обяснете ми защо го криете от мене, за Бога! Ако той иска това, да ми го каже лично!
- Госпожо, баща ми е мъртъв от десет години.
Гробна тишина.
- Но..как така? Не разбирам...
- Може би някой се е представил за него, не знам защо. Той не е между живите. Излъгали са ви.
- Не може да бъде. А бунгалото в Обзор? Той кара червено “Ауди”...
- Нека се разберем. Баща ми се самоуби преди десет години , защото имаше рак на белия дроб. Не можеше да се оперира. Застреля се с личното си оръжие. Тогава работеше към военните.
- Не, не е така! Наистина е имал рак, но е опериран. Има голям белег в дясно. Имали сте дъсчено бунгало преди на мястото на сегашното. Спали сте заедно там, когато сте били малък. Било пълно с дървеници. Тръгнали сте си на другия ден.
- Кой ви го разказа?
- Той, разбира се! Сега бунгалото е чудесна вила с малко дворче и много ябълки...
- Чувството ви за хумор не е много на място.
- Казвали са ми го, но сега точно съм много сериозна! Ще ми помогнете ли да разбера истината?
- Не знам как. Казах ви, мъртъв е.
- Вижте...тя се поколеба- може би ще кажа нещо жестоко, но може вие искате да е мъртъв..
- Не, какво говорите! Толкова ми липсва ! Бях само на дванадесет години, когато си отиде. Казахте червено “Ауди”? Не, грешите! Той обичаше бързите коли, но до края на живота си караше “Трабант”! До края на живота си, чувате ли?
- Като че ли говорим за два различни свята...
- Имам вероятно обяснение. Някой се е представил за него, имал е причина или е търсил алиби...Някой, който го познава добре...може би приятел ...или враг!
Изясняваха все нови и нови подробности. Тя описа на младежа бунгалото много подробно- неголяма сграда , обзаведена с най- необходимото, но не с вехтории, небрежно нахвърлени върху мебелите лични вещи и дрехи, няколко книги,предимно криминалета. Описа му колата, дори дефекта в запалването, за който й беше споменал. Подробности, които нямаше от кого другиго да знае.
Реши да провери нещата на място, в Обзор и младежът се нави да отидат заедно . Да разберат веднъж завинаги какво става. Караше син “Голф” и не приличаше на баща си поне външно.
- Той искаше да строи мостове, мостове и магистрали...Все за това ми говореше..Тогава нямаше никакви признаци, че може да го осъществи.
- Работата му сега...доколкото разбрах, отговаря за едно такова място , някъде към Нова Загора...Извинете, казах ви само това, което сподели с мене.
- Виждате ли, няма нищо , никакъв нов строеж!- момчето беше разочаровано, че неговата версия се потвърди. Наистина нямаше нищо освен стара дъсчена барака , почерняла, без стъкла. Фани обикаляше около нея и все повече изпадаше в паника. Почти се смрачаваше и нямаше хора наоколо.
Тревогата не я напусна и в хотела. Усети нечие присъствие и погледна през прозореца.
“Всичко, което ми казахте, че сте видели и чули, той искаше да го направи.” , беше й казал Крум.
“Като че ли говорим за два различни свята. Този, в който е живял Боян . И този, в който е искал да живее...”
Да построи ново бунгало, да купи нова бърза кола, да построи мостовете, да има жена като нея...Младежът потвърди , че баща му не живеел с майка му, спели в отделни стаи.
“В отделни жилища, поправи го жената, той живее с вас, а тя със сестра ви и баба ви...”
Погледна отново през прозореца. Едно куче с бяло петно на дясното ухо стоеше неподвижно насреща и я гледаше. Роро! Кученцето, което Боян беше прибрал от улицата и което веднага се влюби в нея!
- Ти знаеш, че е тука,нали?- прошепна му тя, Хайде, заведи ме при него!
Когато стигна до мястото, видя вратата и я отвори без колебание. Дворчето беше пак обляно в светлината на пълната луна. Бунгалото светеше. Новото бунгало. Обърна се и видя червеното “Ауди.”
- Здравей, Фани!
Наистина беше той. Мъжът от некролога, които й показа Крум. Смътно подозрение я обхвана. Беше чела тоя некролог. Скоро, в един вестник. Беше си помислила, че животът му е можел да протече по-различно. Да се оперира и да живее, да построи моста на живота си, мост между два свята. Да обича друга жена...Друга жена?
- Защо се върна, нали си на работа?
Изглеждаше озадачен, че я вижда. Нима го беше съживила с чисто човешкото си съжаление за съдбата му?
- Аз...бях забравила нещо важно!
Беше прекрачила в друг свят. Само тя можеше да го направи. Можеше и да се върне в своя. Не знаеше дали иска да се върне в свят, където Боян е мъртъв от десет години.
- Боби, хайде, сложих вечерята!
Боби? Тя никога не го наричаше така. Беше женски глас. Чужд глас.
Тя не се поколеба. Той все още я гледаше, сякаш не беше чул гласа отвътре.
Обърна се и почти побягна навън. Изтича надолу по улицата. След няколко метра се реши да погледне назад. Не видя нито червеното “Ауди”, нито вратата.
На автогарата беше спрял късния автобус за Бургас. Качи се в него, без да мисли.
И отново беше красивата самотна жена , която пътува в нощния автобус. Красивата самотна жена , преодоляла току- що поредната самоизмама...
Прибра се много късно. Беше изтощена. На вратата се позвъни.
“Няма да отворя, каза си, беше за малко! Наистина за малко, само за малко...”
Мъжът пред вратата почака известно време,но не натисна звънеца втори път. Слезе долу пред блока и след малко червеното “Ауди “ потегли обратно.
Виждаш ли, понякога нищо не си е на мястото, хора, които трябва да живеят, умират...Може би за Боян, в неговия свят, Фани също е мъртва или все още не се е родила...а ти може и да си преминал от там тук,полумъртъв и обречен...
Прокълнат...
