ТОЙ си тръгна с полуздрача,

     който шеметно небето озарява-

     божествено и розово в едно...

     На крилете на попътна светлина,

     поела цветовете на изтляването.

     Животът му се свърши там, на запад,

     където бяга сетния ни ден,

     потъва, гасне и не се завръща

     в кръговрата-

     спокоен, незавършен и несъвършен...