НАСЪН ЮНАК, НАЯВЕ СЛАБАК- ПЕТА НОЩ,СЪКРОВИЩЕТО ОТ МУЗЕЯ И ЗМИЙСКАТА ПЕЩЕРА

- Май и тая нощ ще се разходим из гората, каза Казимир, там стават странни неща.

- Там не знам, но ти чу ли, че крадци са ограбили музея в града? Измъкнали цялото златно съкровище и няколко статуетки! Полицията е на крак, но не са открили никаква следа.

- Ти да не искаш да се правиш на детектив? За това е нужно повече време, една нощ няма да ни стигне.- попари ентусиазма му магьосникът и се превърна в козел- Хайде, че докато се наканим , Теодор може и да пропее!

   И той препусна както си знае и в посока неизвестна на никой друг, а кучето смело го последва. Изведнъж видяха някакви светлинки встрани от пътеката и чуха неясен говор.

- Спри тук- каза Милян, я да видим кой е седнал на сладка приказка в гората посред нощ! Не са местни обитатели, те не палят светлини , а това май са фенерчета!

- Само че трябва да се приближим възможно най- много и да се скрием. Предупреди Джар, да не хукне да ги лови и да ни издаде!

    Джар направи обидена физиономия и усмивката му изчезна. Махна с опашка и се примъкна по корем до тях.

   От скривалището си в храстите можеха да наблюдават цялата малка полянка. На нея се бяха разположили трима мъже в тъмни дрехи и с качулки на главите, които почти скриваха лицата им. Единият се мъчеше да запали огън , но запалката му не работеше, а другите сякаш не забелязваха и не му се притичваха на помощ.

- Хайде стига с тая запалка, че ме дразниш!- извика грубо най -накрая най- едрият.

- Защо  бе, шефе, не е лошо да запалим огън, тук има диви зверове, а и някоя змия може да се промъкне...

- За зверовете се сети, а за полицията забрави ли? Днес претърсиха цялата гора и ако не бяхме се скрили в Змийската пещера...

- Не ми напомняй, че още ми се изправят косите като си спомня как змиите ни пълзяха по краката! Откъде ти хрумна да криеш плячката точно там!

- Но това са крадците от музея!- прошепна Милян на ухото на козела. Той само кимна с рога и продължи да надава ухо.

- Много си тъп бе, Мокър, от там по- сигурно място няма! Никой не влиза в Змийската пещера, това се знае нашир и надлъж! Казват, че имало вътре змии по десет метра дълги и дебели колкото човешки кръст!

- Шефе, не че искам да ти противореча, ама как ще си го вземем от там това съкровище, а? Искам да кажа, когато намерим на кого да го продадем...- обади се третият, който мълчеше досега и нагъваше огромен сандвич.

 Шефът се изхили зловещо.

- И това съм измислил, Драка! Ще пуснем отровен газ в пещерата и ще убием влечугите, дори вече съм го купил! После спокойно ще влезем и ще си изнесем чувалите!

- Шефе, ама откъде се сети да крадем точно в музея, а?

  Шефът многозначително се почеса по врата.

-Това е тайна, но вие сте точни, момчета,  и мога да ви кажа. Господаря на оръжията ми го поръча. Той още не може да се примири с това, че някой му шитна гълъба! Ама и оня си го бива, толкова камери, такива стени...май е по- голям крадец и от нас! Хайде сега да се омитаме, че може да ни сгащят .

 И тримата станаха и се качиха на моторите, които бяха скрили наблизо.

- И ти ли си мислиш същото, както и аз?- попита Милян.

- Ако смяташ да влезеш в Змийската пещера, не си го мисля изобщо! Ти имаш ли представа в какво ще се забъркаш? Че там са събрани змиите от цялата гора, а тя се простира чак до границата!

- А ако имам план?

- План, какъв план, да не смяташ да тровиш гадините с газ като оня тъпак? Ако е така, оправяй се сам!

- Никого няма да тровя- успокои го Милян- Знам, че змиите обичат музика и знаят да танцуват...Сега загряваш ли?

- Да не искаш да кажеш, че...Аха,сега разбирам защо не се разделяш с цигулката си!

- Ако си разбрал, хайде да поемаме към пещерата!

 Не след дълго стигнаха до входа на пещерата, който беше почти закрит от надвиснал бръшлян и повет. Милян извади цигулката от калъфа и засвири весела мелодия.

- Музика ли чувам? - изсъска старият смок, който не беше дебел като човешки кръст, а само колкото мъжка китка.- Малкият, я провери свири ли някой или само така ми се струва...

- Добре, дядо- с готовност се отзова малкото змийче, което само си търсеше повод да поеме по непознати пътеки. То бързо изпълзя към входа и източи глава навън.

- Хей, бате, ти ли свириш?

- Да, малкия, каня ви на танци всичките!

- На танци? Ами аз никога не съм танцувал, не зная дали няма да се изложа...

- Е, не ставай глупав, ще гледаш от големите и ще се научиш, аз така правя...Важно е всички да се веселят!

- Тогава чакай да кажа на дядо! - и малкото змийче се стрелна навътре. Дядо му пак беше заспал и то положи доста усилия да го събуди.

- Дядо, дядо, събуди се, ще има бал! Един батко свири с цигулка и на мене вече много ми се танцува!

- Така ли? Ох, не помня откога не съм танцувал! Май откакто един селянин набоде баба ти на вилата си и аз останах вдовец... Хайде, събудете се, ще се веселим!

- Защо не излезете навън, извика им Милян, вижте каква хубава равна полянка, само за танци!

- Прав си, момче, съгласи се старият смок., Хайде, всички навън, да се разтъпчем малко!

 И той пръв с плавни извивки на тялото, изпълзя на лунната светлина и започна да танцува. След него се стекоха десетки, стотици змии с всякакви размери и окраска, разгъваха телата си на широки пръстени, свиваха се отново, преплитаха се едни с други...

  Скоро пещерата се изпразни, останах само чувалите с отраднатото съкровище.

- Извинявай, дядо, каза Милян, виждам, че вътре има едни чували с боклук, на вас трябват ли ви?

- Ама това боклук ли е? Трима глупаци нахълтаха вчера при нас и така се уплашиха, че го оставиха вътре!

- Ако искате, ние ще го изнесем за да не ви заема място...-намеси се и Казимир.- Така ще имате място за танци и в пещерата, а и малките ще могат да си играят...Но трябва да ви кажа нещо...

  И двамата с Милян разказаха какво са чули от тримата разбойници и планът им да изтровят змиите с газ. Налагаше се целият змийски народ да се премести на друго, тайно място за да не загине. През цялото време докато говореше със стария смок, Милян не преставаше да свири, защото змиите са си змии, както му каза Казимир и не се знаеше какво ще направят, ако спрат да танцуват. Накрая май че ги убеди да им дадат чувалите. Старият смок вече не се колебаеше  и двамата- Милян и Казимир , помъкнаха навън чувалите,  дори и Джар теглеше със зъби един. Змиите им благодариха за музиката и се прибраха отново в пещерата за да решат къде да се преселят, а тримата другари поеха към края на гората. Сега им предстоеше по- трудна задача-да върнат незабелязано откраднатото съкровище в музея.

- Чудя се как не пострадахме, каза Казимир, това са стотици, а може би и хиляди змии! Едва ли старият може да ги управлява всичките! Ама и ти, изобщо ли не се страхуваш от гадините?

- Страхувам се, ама само когато съм буден, призна си Милян, само как се страхувам...

  За съжаление, в музея беше почти невъзможно да се влезе. След кражбата имаше денонощна стража, навсякъде работеха камери, а при пресичане на една невидима линия се включваха аларми.

--Мисля, че мога да ти помогна- каза Казимир и тутакси се превърна в огромен гарван. Взе с човката си един от ценните предмети и го пусна през комина на музея. Така направи много пъти, докато чувалите се изпразниха, а в камината на музея се натрупа блестяща купчина.

  Естествено, на сутринта Милян се събуди под шипковия храст  в нивата на дядо си Милко. Протегна се, стана, поизтърси дрехите си и тръгна към градчето. А там хората обсъждаха новият подвиг на незнайния юнак. Как бил намерил откраднатото съкровище, как се превърнал в гарван и го пуснал през комина, как наказал крадците... Е, това вече беше интересно, наистина!Оказа се, че още същата нощ крадците отишли до Змийската пещера и пуснали газа от бутилката. Само че газът не убил никого, защото юнакът го сменил! Той приспал само тях, защото не били сложили маски на лицата си! През това време змиите изпълзели и ги покрили целите , дори вързали ръцете им като белезници. Когато се събудили, се развикали панически за помощ, защото смятали, че са нахапани от влечугите и ще умрат. За тяхна беда, чули ги не дървари или берачи на гъби, а полицаите, които претърсвали отново гората. Гледката била страховита- трима мъже, буквално покрити от змийски тела  и отначало  смелите полицаи доста се колебали дали да влязат, но единият от тях случайно засвирил с уста от нерви и змиите се оттеглили.

  След това вече било лесно, арестували крадците, които се издирвали и за други обири. Но какво било учудването на шерифа, когато директорът на музея му се обадил да му каже, че откраднатото е върнато и то през комина!

   Милян изслуша цялата история от различни хора и цъкаше с уста от учудване. Особено го впечатли историята със змиите, направо му настръхнаха дори космите на веждите! Замислено тръгна към къщи и неволно пъхна ръка в джоба си. И веднага я извади като опарен, а заедно с нея изтърси на пътя  малкото змийче.

-        Батко, не ме убивай, моля те!- извика животинчето.-Аз само исках да попътешествам малко и се скрих в джоба ти...

  И докато Милян си припомняше цялата нощ, то се шмугна между тревите и изчезна в една дупка...