СМИРЕНИЕ

Твоят ангел за прошка помоли.

Тя въздъхна до нечий прозорец,

Потрепери,отпусна крилете си

 И дълго се взира във светлото..

Нерешителна, гладна ,неканена,

Сведе поглед, разпусна косите си,

И разплакана тръгна, разкаяна...

Тя чу зад стъклото напукано,

Да шепне момиче, в теб влюбено.

И видя да сияеш до нея

Без да чуваш и сещаш, обсебен.

Тихо ангелът влюбен се вдигна

Мокър сняг й тежеше в крилата.

Тя от тебе любов не поиска.

Само прошка смирена и жалост...

        Ноември 02

.....