Бях момиче и

Неразумно се втурвах навън.

Всичко ме докосваше,но

Отминавах нехайно,

Без следи,без рани.

Беше утро и

Напразно ме

Гонеха сенките

Светех цялата,бях

Много бърза и ясна.

Без съмнения,без

Жалост,дори

Към себе си...

...

помислих,че е

завинаги.

Вече не можех да спра,но

Ме настигаха.

Не гледах в огледалото.

Но един забравен кадър от

Случаен филм

Запечата лицето ми.

Беше превзето от сянката!

Беше прошарено от

Обреченост...

Изпращам ти го.

Знаеш ли по-светъл свят и

Пътят към него?

Изпращам очите си да надзърнат там.

Изпращам устните си да целунат

Портите към него...

      Юни 03

........