Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
16.04.2018 20:11 - САМОТАТА НА СИЛНИТЕ,част пета,ДВОЙНАТА КОРОНА НА ЗЛОТО.ГЛАВА ПЕТА,ВАРТОЛОМЕЕВА НОЩ ,ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Автор: neli1953kaneva Категория: Поезия   
Прочетен: 196 Коментари: 0 Гласове:
0



 

ВАРТОЛОМЕЕВА НОЩ,ПРОДЪЛЖЕНИЕ

...Севинч Емин беше пристигнала предния ден в София заедно с мъжа си Бюлент.Той щеше да продължи с камиона към Русия,тя щеше да остане на гости на съученичката си Биляна.Някога момичетата учеха заедно в икономическия техникум в Кюстендил и там се запознаха с мъжете си.

 Бюлент и Ицо бяха войници в Строителни войски.Работеха на една сграда близо до училището,по-скоро,зяпаха момичетата които играеха физкултура и коментираха спортните им постижения.Двете живееха на квартира при една опърничава старица,която не даваше мъжки крак да пристъпи прага й.Така родителите им можеха да бъдат спокойни.Само че кой е казал,че това е единственото място за срещи?Чакаха ги пред киното,избръснати и парфюмирани.Биляна така и не завърши,избяга с Ицо когато се уволни и веднага се ожениха.Живееха в “Надежда “в две стаи и кухня с две малки деца.

 Севинч и Бюлент,обаче,изчакаха тя да завърши.Той си намери работа като шофьор и реши да не се връща в малкото ардинско селце,където трябваше да се препитава от тютюна или да поеме към Турция.

 Бяха минали пет години от сватбата им.Можеше да се каже,че им беше провървяло.Той работеше във фирма за международни превози,дори беше станал съдружник.Разбира се,не мина без перипетии.Веднъж го бяха ограбили в Молдова,друг път му стреляха в Украйна.Имаха дъщеричка на три години,Севинч скоро беше започнала работа след майчинството.Беше оцеляла някак си след съкращенията и все още работеше като инкасаторка в “Енерго”-то.Купиха етаж от къща почти в центъра и майка им дойде да живее с тях за да гледа детето пък и да е близо до единствената си дъщеря.

 Севинч нямаше баща.Беше умрял много млад при едно срутване в мини “Маджарово”.Майка й ,кротка жена,беше инвалид по болест с тежък диабет от млада и дъщеря й се страхуваше да не й се случи нещо докато ги няма.Трудно говореше български и едва виждаше.

 Биляна и Ицо отдавна ги канеха на гости.Севинч беше донесла цяла чанта подаръци на децата и няколко буркана с месо,затворени от майка й и свекърва й,защото знаеше,че приятелите им нямат родители на село и едва ли могат да си позволят такъв разкош.С изненада разбра,че семейството всеки ден участва в протестните шествия.И когато Бюлент тръгна,този път,както се разбра в последния момент,само до Русе,тя излезе с тях.Беше нещо ново за нея,момичето от дълбоката провинция,доскоро заето само с детето си.Не следеше много новините,стигаше й да трепери когато мъжът й пътува.Беше облечена топло,с новото кожено палто,което той й купи за рождения ден и кубинките подарък пък от свекървата.Братът на Бюлент беше в Турция и майка му доскоро беше при него.

 Не знаеше защо останаха толкова до късно,но не можеше да си тръгне сама.Когато започна побоят,още в началото се оказа встрани далеч от приятелите си.Изведнъж се озова до маскираните мъже.Понечи да побегне,но един я хвана за ръката:

“Тихо,каза й той,не говорете,ще ви изведа оттук!”

 И тъй като тя все още трепереше и се мъчеше да се освободи,той я закри със щита и я побутна леко напред.

 “Вървете по-бързо,към пресечката!”

 Нещо в гласа му й беше познато.Беше младо момче,по-млад от нея.Къде беше чувала гласа му?И изведнъж се сети:

 “Ти си Момчил,каза тя,Момчил!Ако знаеше майка ти...”

  И прехапа устни.Той сигурно никога не би казал на майка си в какво е участвал.

 “Бързо,бързо!”шепнеше момчето.Беше син на колежката й Галя Дойчинова,по-малкия,от втория й брак.Знаеше,че служи при баретите.Баща му се гордееше ,че са го одобрили,той беше наскоро пенсиониран военен.Живееха в съседната къща и на тях Севинч беше оставила майка си.

 “Майка ти ако знае...Нали си здрав,да не се притеснява...Да й кажа ли нещо?”

  Бяха в сянката на една кооперация.

 “Кажи й,че не съм бил никого,изобщо не съм посягал!Ето,виж палката,само така я държа!Чу ли,кажи й,че не съм бил никого!”

  “Добре,добре...Ами ако те видят началниците?”

  “Върви натам,на улицата има таксита...Трябва да се връщам!Не!Там има кръв!Не мога да се върна!”

  Но тя не го чуваше.Бягаше към светлината.Дори не се озърташе,само искаше да стигне до някое такси.Изведнъж един мъж я хвана и почти насила я вкара в спряла кола.

 -Карай-каза на шофьора-Прибрах ви,защото може да ви преследват...

 -На двеста метра спират колите и бият хората в тях-каза шофьорът-Ще завия обратно.Закъде е момичето?

 -“Надежда”-едва успя да каже Севинч-Но приятелката ми и мъжът й останаха там!

 -Ще ви закараме-каза мъжът-не можете да се приберете с нищо,такситата са далеч...

  Едва тогава тя забеляза,че беше с превързана глава и кръвта беше избила под бинта.Извади мобифон,но явно не можа да се свърже.

  -Не се страхувайте,аз съм Деян Велков,може би сте чували за хотел “Велков” в Драгалевци...

 -Мога да ви оправя превръзката-предложи младата жена,имам лепенки в чантата...

  Мъжът беше около петдесет годишен,слаб,с дълбоко поставени тъмни очи,облечен в спортно яке и пуловер.Явно,не беше тръгнал на коктейл в луксозния си хотел.

  Не посмя да звънне на заспалите деца и свекървата на Биляна в съседния апартамент.Все някога щеше да съмне или пък някой щеше да дойде.Седна на стъпалата и зачака.Към два сутринта дойде Бюлент.Когато чу какво е видяла,решиха да тръгнат веднага.Състоянието на Момчил притесни и младия мъж.Трябваше да съобщят на родителите му,те най-добре щяха да му помогнат.Севинч и Бюлент бяха възпитани в задружни семейства и твърдо вярваха в това.

 -Трябва да кажем на Галя,тя ще знае какво да прави.Не беше добре момчето,цялото трепереше...

 -Как няма да трепери,да го карат да бие невинни хора...жени...

 -Щеше да заплаче...Другите удряха,имаше кръв...А той само това повтаряше...че не е бил никого,че не е виновен...Дано да пуснат майка му при него,кой знае колко е притеснена!Майките усещат,да знаеш!

 -Знам,каза мъжът й,моята как беше тръгнала за Кюстендил когато ми стреляха!Друг път чакаше да й се обадиш...

 Оставиха бележка на приятелите си и тръгнаха.Още нямаше пет часа,когато звъннаха на Дойчинови.Както предполагаше Севинч,Галя вече беше решила да пътува за София без да знае нищо за случилото се.Бюлент предложи да я закара,но тя отказа.Той бил много уморен,да си почивал.Изкара старата,но добре поддържана “Лада”.

  Обличаше се някак несръчно,без да осъзнава какво точно прави.Не беше присъщо за Галя,която някога се казваше Кондова и малкият й брат Димо постоянно й вгорчаваше живота.

  Мъжът й предната нощ беше постъпил в болница със стенокардна криза.Не трябваше да научи нищо.Да можеше да намери Димо...Тя не знаеше,че през същата нощ на същият площад, беше ранен един от синовете на брат й.Тримата-Момчил,Камен и Калин,бяха израсли заедно на село при баща й,опърничавият старец,с когото не се разбираше и на когото много приличаше.Дъщеря й от първия брак отдавна беше омъжена и не живееше с тях.

  Трябваше да тръгне веднага,нещо й казваше,че трябва да бърза.Ако няма нищо,щеше ли Севито да е толкова притеснена?Защо е повтарял постоянно,че не е удрял никого?И да не го беше казал,тя е сигурна,че е така.Момчил никога не се биеше.Стоеше настрана,мълчеше дори когато го предизвикваха.

  Караше бързо,но внимателно.Беше добър шофьор,почти само тя използваше колата.Набита,средна на ръст жена,боядисана в тъмно русо,с панталон от дебел вълнен плат и късо кожухче...Беше сигурна,че ще намери сина си,че ще говори с него каквото и да се случеше.Че ще му помогне,в крайна сметка.

 ...Момчил трябваше да се върне обратно на площада.Сигурно вече го търсеха,може и да се оттеглят.

  Да се върне...Там ,където бяха хората,там,където падаха.Там имаше кръв!Той трябваше да стъпва по кръвта.Погледна кубинките си,ръцете...Усети,че много му се ходи по малка нужда.Едва успя да се скрие зад някакви будки и да се облекчи.

  Наистина го търсеха.Трябваше да бърза.Прибираха ги в казармата.

  Но той не можеше да мръдне.

 -Там има кръв-прошепна момчето,но другите не го чуха.

 -Ти луд ли си ,бе?Как няма да има,като ги бихме яко?Хайде,че ни викат,не чуваш ли?-Дръпна го за ръкава,но момчето не помръдна-Хайде,бе човече,тръгвай!

  -Има кръв,не разбираш ли?Искаш да стъпвам по нея,така ли?Да съм като палач,като престъпник,с кръв по обувките?

  -Къде я виждаш тая кръв?Тук няма,ето,ще заобиколим...

  -Не можем,не виждаш ли?Всичко е изцапано!Тече навсякъде...

  -Момчиле-другият беше разбрал,че нещо става с колегата му-Момчиле,няма никаква кръв.Имаше малко ей там,но тук няма!

  Но Момчил стоеше на мястото си без да го гледа.

  -Ако имаше кръв,щеше да има убити...А те се изтеглиха,отидоха си...-продължаваше момчето-Ето,нека и Емил да ти кажа дали има кръв...

  -Защо се бавите,бе,лейтенантът се уби да ви търси!

  -Момчил не е добре,каза тихо Пламен,нещо си е втълпил.Имало кръв навсякъде...

  -Каква кръв,бе!Тръгваме си,няма ни,не сме били тука!Край на предаването,разбираш ли?

  Момчил беше махнал маската.Наведе се напред и повърна обилно.

  -Лошо ли ти е?-Пламен го държеше за рамото-Хайде,стегни се,ще се приберем и ще отидем при лекаря...

  -Аз никого не съм бил-каза Момчил-не съм посягал изобщо.Ако вие сте удряли...Не съм с вас,ясно ли е?И не ви познавам!

 -Чакай бе,ти за какъв се мислиш?-наежи се Емил-Беше заповед,каквото ни заповядаха,това правехме!Ние сме войници,командоси,ясно ли ти е?Елитни войници!Ако кажат да бием-бием!Това е дисциплина,схващаш ли?

  -Аз не мога!Никога не съм удрял никого!Не разбрахте ли?Вие си газете през кръвта,аз няма да дойда!Вие си отговаряйте!Аз такива заповеди не изпълнявам,ясно ли е?

 -Трябва да кажем на командира-предложи Пламен-Да повикат лекар...

 -И не ме пипайте!-Момчил се дръпна от тях и ги погледна с внезапно осъзнато отвращение.-Вие сте оцапани,няма да цапате и мене!

 -Откачил е-каза Емил-не се преструва,чак пък толкова...

  Откараха го направо в болницата.Влезе сам в линейката като внимаваше къде стъпва.Не пое ръката на Пламен.

  Бяха прибрали момчетата в казармата.Никой не спеше.Лежаха на леглата и мълчаха.Внезапно един стана и започна да оглежда кубинките си.

 -Наистина има-каза той,но другите мълчаха.-Момчил беше прав,има кръв.

 -Ако още веднъж кажеш тая дума,ще ти счупя главата!-скочи Емил-Откачалки не ни трябват,ясно ли е?

 Другите мълчаха.

-Дошла е майката на Момчил-каза някой-Сега да видим какви ще ги дъвчат началниците...

  А Галя вече караше към болницата.Трябваше да говори с лекарите.Казаха й,че може би ще се наложи да остане.Като че ли не го знаеше!Можеше ли да остави детето си?Нямаше да мръдне оттука докато не го оправи!

 Като че ли беше на пет години и беше настинал...

 Казаха й да почака,сложили му успокоително.Да подействало.Те се боят да й го покажат без успокоително!Какво бяха сторили на сина й?Какво го беше ужасило толкова много?Той наистина не можеше да гледа кръв,не можеше да убие птиче или да заколи кокошка!Не знаеше защо е толкова милозлив,тя беше твърда жена.Нямаше нищо,което да я стресне или уплаши.Справяше се с всичко в живота.

 Беше преминала през един труден първи брак.После срещна Дойчин,той я обичаше,уважаваше я,грижеше се за дъщеря й,да не говорим за момчето.Дали не приличаше на него?Той беше мек,чудно как е стигнал до подполковник.

  Всяка жена на нейно място би заплакала,но в нея сякаш всичко беше пресъхнало.Беше толкова напрегната,просто вибрираше от стрес и нерви.Някой мина край нея,подмина я,после се спря,върна се.

 -Галя?-беше брат й.

  Дъщеря й се беше обадила в Бургас и след като разбрала,че е в София,го беше издирила и изпратила в помощ на майка си.Димо ходил в поделението,разминали се за малко.

  -Само ти можеш да го успокоиш...Слушай,да не му кажеш за Камен и Калин,ще стане по-лошо!

  -О,Боже!-Галя най-сетне се разплака-Да го гледам толкова и сега така да се мъчи!

  -Искаш ли един съвет?Само не му казвай,че е мъж и трябва да свиква!Той не може да свикне с боя,трябва да му кажеш,че е прав,че му вярваш,че се гордееш с него!Чакай,ама ти наистина трябва да се гордееш!Той е постъпил като зрял човек,въпреки заповедта!

 -Говори,говори...-Галя бършеше очите си-Ти кажи какво да му говоря,че аз може да сбъркам...

 -Знам ли?-Димо извади дъвка и я подаде-Нали отказваш цигарите?

 -Ще му кажа,че и други са го видели,то си е така,ето,Севинч...Всички знаят как се е държал...Момчетата не са виновни...Заповядали са им!Боже,наистина ли са го направили?

 Сестрата я повика.Момчил се надигна от леглото.

 -Мамо?Защо си тук?Толкова рано?Знам,Севинч ти е казала...

 -Каза,че си болен...

 -Не съм болен,мръсен съм.Там имаше кръв,много кръв...

 -Тя и Бюлент са ти много благодарни...Извел си я,помогнал си...Знаех си,ти не можеш да постъпиш другояче...

 -Там имаше кръв!Искаш ли да видиш?Ето ми кубинките,виждаш ли?Засъхнала е!Толкова заобикалях...Смесена е с кал.Част от някого,как да стъпя отгоре?

 -Ако искаш,да ми разкажеш как беше...

 -На тебе?Мамо,ти не си добре с нервите!

 -Няма значение,ако не знам е по-лошо!

 -...Казаха да тръгваме...Имаше един,не беше от нашите,носеше крак от маса.Дали е удрял с него,не знам,не видях!После едно момиче от репортерките,с касетофон...удариха я,Емил беше,видях го!Удариха и момчето с нея...те само питаха защо тръгваме,кой ни е изпратил...

  Беше блед,устните му бяха напукани.

 -После един дядо,беше като дядо Кольо...Викаше:Какво правите,бе,защо срамите българската войска?Аз съм се бил на фронта,викаше,там имаше врагове,а тук...И него го повалиха,удряха го...Трябваше да млъкне,разбираш ли?Мамо,те знаеха,и полицаите,и войниците!Знаеха,че е позор,знаеха,че не трябва...Но го правеха.Не искаха друг да им го каже...Например,тоя старец!Или оня,депутатът Теофилов...

 -Вуйчо ти е тук-каза Галя-Чул за тебе и дойде.

 -Вуйчо!Но защо?...Защо е ходил да ме търси?Те са били там,нали?Мамо,говоря сериозно!Камен и Калин бяха там,нали?

 -Не знам,не ми каза...

 -Там са били!Мамо,вече знам защо ни изпратиха,защо МЕНЕ ме изпратиха...За да ударя точно тях...Заповед!Длъжен съм да я изпълня...и край!

 -Момчето ми,не сте виновни вие!А и братовчедите ти не са ударени...

 -Всеки ще се оправдава с това,всеки ще каже,че не е виновен!Можехме да не я изпълним...АЗ СЪМ ВИНОВЕН!

 -Но ти не я изпълни!

 -Да,обаче другите...няма да се върна при тях.Никога.Дори да ме съдят...

 -Добре...-майка му избягваше да го гледа.-Ще те преместим.Баща ти ще се обади,а и вуйчо ти има връзки...

 -...Имаше и една възрастна жена,носеше кана с чай или кафе...Счупиха й каната.Добре че познах Севинч и я изведох.Щяха да я бият,биеха хубавите жени...Една пред мене я повалиха.Един мъж се хвърли да я прикрие...удариха го,беше с каскет...каскетът стана целият в кръв...а той я взе на ръце ,изнесе я!Някои закриваха децата с телата си,бяха дошли със студентите и родителите им,дори бабите!Като на училище в първи клас!Но защо стояха,можеха да избягат!

 -Може да не са искали-Димо беше влязъл неусетно.

 -Трябваше да бягат!Никой нямаше милост!

 -Говори ,сине,говори...Искаш ли вода,кроасани?Вуйчо ти ми ги донесе да закусвам...

 -Не,не искам...Бисквитите на възрастната жена паднаха на земята.Бяха от ония с дупка по средата,мамо,от тези,дето ги лепиш и правиш на сладки...Говорят по радиото,нали?

 -Да,каза Димо,целият свят говори за нас...

 -...Имаше и едно куче,домашно май е било,мърляво,мършаво,но възпитано.Гледаше бисквитите,може и да искаше да ги изяде,но не смееше!Знаете ли защо?По тях имаше кръв,а то е домашно...не ближе кръв,не яде сурова храна...

 -Оставете го до говори,беше им казал лекарят,колкото повече говори,толкова по-добре.

 Момчил изведнъж спря.

 -Вие ме излъгахте.Камен и Калин са бити,нали?

 Вуйчо му не отговори.Не смееше да постоянства в лъжата.

 -Така си и знаех,не може да не са ги били!

 -Ти не си ги видял,нали?Било е тъмно,имаше много хора...Пък и една драскотина...не е нищо сериозно,нали така?Обръснаха му малко косата и му сложиха два шева.Като дете се е удрял и по-лошо...спомняш ли си когато падна от крушата,чак от върха?Не знаех,че може да стигне до там...

 -Вярно,май си беше счупил ръката...-намеси се и Галя.Бяха го забравили,а тогава беше такава семейна трагедия...

-Бяхте толкова малки...Момчиле,ти познаваш ли момичетата,приятелките на моите?Май си ходил у тях през отпуските...

 -Да,видях ги веднъж...Защо,да не са били и те там?

 -Не,баба им отишла да носи чай и бисквити на ...-вуйчо му изведнъж млъкна-Е,може и да не е отишла,може и само да е мислила да отиде...каната й беше спомен от Унгария...

 -Счупиха я,пред очите ми.Беше нарочно...Защо го направиха?Жената искаше само да стопли някого...Вуйчо,кажи ми един човек,който да смята,че съм бил на страната на правото!

 -Ти си войник,изпълняваш заповеди...Ако мислиш къде е правото...просто хвърли оръжието!

 -Това го знам.Няма човек,който да одобри станалото,нали?Дори оня,дядо Стойчо комуниста от село,и той няма да ръкопляска...

 -Кой ли го слуша него!

 -Ако се разчуе,че съм бил тук,всички ще ме гледат като престъпник!Няма да мога да отида нито в Кюстендил,нито в село!

 -Никой няма да те обвини в нищо!Хората те познават,знаят на какво си способен...

 -Мамо,ти нищо не знаеш!Мислиш така,защото Севинч и Бюлент са ти казали,че съм й помогнал!Те са искали да ти помогнат,те са те съжалили!Но сигурно си мислят,че съм гузен,че не може никого да не съм ударил...Никой няма да ти го каже в очите,нито на вуйчо,нито на братовчедите ми,нито на кака!Ами татко?Мамо,помниш ли оня сержант,дето карал войниците да пълзят и ги ритал отзад?Стягал ги с коланите ,докато започвали да се задушават...Тогава татко получи инфаркт,помниш ли?Защото имаше свиждане и майките искаха да се срещнат с него!Ако научи...

 -Ще говоря с лекаря-каза Димо-Ще видя какво може да се направи.

  Всъщност,той се боеше,че няма да издържи.Нещо го стягаше в гърдите,разпъваше зад гръдната кост и сякаш разкъсваше хранопровода му.Какво бяха направили с момчето?Той го обичаше наравно със синовете си макар че го виждаше рядко.Защо баща му го беше оставил при баретите?Той ли не знаеше колко чувствителен и раним е Момчил,той ли не беше наясно какво става в казармите?

  Самият Димо беше доволен,че синовете му влязоха да учат и отложиха казармата.Не беше от ония бащи,които смятат че там момчетата възмъжават.Изживя доста перипетии като войник,стискаше зъби без да каже на никого,но дочака момента на разплатата.Всички,които го бяха унизили по някакъв начин си платиха.

...Спомняше си нощта,когато потеглиха за Чехословакия.Никой не знаеше къде отиват и защо.Казаха им,че там се надигнали враговете на социализма,искали да върнат старото.Искали да пуснат наркотиците свободно,да се ширят разни с бради,битници...Искали да разрушат нашия морал!И у нас имали последователи.Но нали Варшавският договор е затова,да помогнем на чехословашките другари,на младежите там...

 Войниците слушаха безучастно,чудеха се какво ги очаква в неспокойната страна..Нима щяха да се бият?И с кого?Чехословашката армия беше съюзническа,не казваха нищо и за въоръжени сблъсъци.Сигурно нямаше.

 С кого щяха да воюват?Дали някой от НАТО щеше да защити пражката пролет?Тогава не знаеха,че по света така наричат събитията в красивата славянска столица.

  Негова позната му разказа,че когато месец преди това била в Прага никой не искал да й отговори на руски,опитвали се да разберат какво им казва на български,някои почивали у нас и поназнайвали по нещо от езика ни,особено младите жени.Не беше видяла нищо страшно,хората били много приветливи,усмихнати,спокойни.Имало много представления,концерти,продавали плочи на известни състави.Да не говорим за магазините,били пълни с много хубави неща,също като на запад.

 Не се наложи да се бият в Чехословакия,там никой не искаше да се бие.Искаха да бъдат по-свободни,част от света.Момичетата бяха толкова хубави,токова нежни,като принцесите от приказните чешки филми от това време.Свободно прегръщаха приятелите си,нямаха враждебни чувства към войниците,дори ги закачаха,флиртуваха,искаха да ги поканят в България...Димо си мислеше,че никога не е виждал толкова красиви момичета събрани заедно.

 Не знаеше какво би направил,ако му бяха заповядали да се бие с тези хора,не знаеше и как би станало това.Трябваше да се страхуват от него,от машината му и да престанат да се смеят...Да не искат повече да бъдат част от света...като онова момиче с кафеза с гълъби,което срещна там...

  Не очакваше,че може да си спомня нещо толкова отдавнашно.Беше тъничка,с руса бухнала коса и розови бузи,облечена в пъстра басмяна рокля и обута в сандали.В кафеза имаше двойка гълъби,били  подарък от приятеля й.Той й се усмихна,заговори я,каза,че също гледа гълъби.Там,в България.Тя се усмихна още по-широко,мислела,че са руснаци.Имала много гълъби,тези били много ценни.Живееше в близкото селце и го покани да ги види.

  Не отиде,защото не им разрешаваха.Пък и тя си имаше приятел,защо да си създава проблеми?Питаше се какви са те,войниците.По всички критерии бяха окупатори,но не ги срещаха със съпротива,дори не ги гонеха.Логично беше да са окупатори.Казваха им,че са съюзници.Ако е така,то с кого се бяха съюзили?

  Когато се върна в България,баща му намръщено подхвърли:

  -Кой знае какви сте ги вършили!

  -Нищо не сме вършили!-скочи Димо-Стояхме в машините и толкова...

  -Тъй,тъй...Тогава за чий...бихте пътя дотам?

  -Защо питаш мене,аз бях войник,други заповядаха.Хората си работят,ама наистина!Да видиш земята им каква е!

  -Когато бях в Унгария,и за нас казваха,че сме освободители...А да знаеш какво правеха...

  -Разказвал си.И за виното,и за саламите...и за жените!И че ти нищо не си пипал.

  -Аз не,на мене жените ми даваха...Имаше една Илонка...къпеше ме във ваната!Ама другите...Кънчо,например!Голям резил,цялото село знае какво домъкна оттам!

   Димо Кондов не знаеше до сега какво голямо чувство за вина носи в себе си,не знаеше че си спомня думите на баща си.Бяха окупатори,но не се биеха срещу тях.Но Момчил?Момчил не беше в чужда страна...

 ...Калина Коларова влезе в хотел “Велков” без да се крие и без капка колебание.

 -Някога ги обичаше...-беше кутия със сладки.Велков я погледна учудено.-Аз помня,ти може и да си забравил...

 -Научи ли се да караш ски?

 -Да,колкото за беля...не ми е любим спорт.Стана известен...

 -Дребна работа.Нямаше сериозно ранени.

 -Може би не са искали да ви наранят жестоко...

 -Кой знае...Може и главите ни да са с мутирали кости!

 -Синът ми е наркоман.Не мога да се преборя.

 Седна уморено във фотьойла,той мълчаливо й наля два пръста уиски.Машинално надигна чашата и отпи.

 -А мъжът ти?Не ти ли помага?

 -Той не е сигурен,че има право.Може би това бил неговия живот...

 -Това не е мъжка дума.

 -Не е.Скапана съм.Приюти ме за няколко дни,става ли?

 -Добре.Няма да те питам за нищо.Ако искаш да се напиеш или нещо такова...

 -Не искам.Може би ще карам ски.

 -Моят син учи в Пловдив медицина.Много е добър.

 -Но защо там,а не тук?

 -Веднъж сварил майка си да прави секс с една приятелка.Били пияни и двете.И знаеш ли коя била приятелката?Тази,с която спал за първи път!

 -Той ли ти каза?

 -Не.Тя.Пак беше пияна,иначе щеше да премълчи.Можех да я удуша или да я изхвърля от някоя писта...Ще кажеш,че съм гаден,но аз първи бях я чукал...преди жена ми и сина ми!

 -И ти реши,че е по-добре да е далеч оттук?

 -Попитах го дали иска и той се съгласи.

 -С жена ти живеете отделно,нали?

 -Да.Но и да е тук,все едно.За мене тя е никоя.

 -Не мисли че се натискам,но..можеш да разчиташ на мене.Човек има нужда от подкрепа.Да сподели,да потърси утеха...

 -Добре-той наля пак в чашата й-Едно кафе?

 -Направил си чудо,замък на мечтите.Наистина е “Замъкът Велков”,както го наричат...

 -Стана добре...

 -Харесва ми...Наистина ми харесва.Най-после ми харесва...

...Анастасия тъкмо се измъкваше от леглото за да си тръгне,когато чу гласа на Асен:

 -Знаеш ли че твоят го били в София?

 Четеше го от вестника в момента.Вече няколко пъти се срещаха с красивата жена на известния музикант.Мислеше,че скоро ще я склони да го остави заедно с децата.Васил спокойно можеше да се грижи за тях и сам.Той и без друго често й изневеряваше.А такава жена заслужава мъж,който да я носи на ръце...

 Асен имаше магазин и барче,които вървяха добре.Беше купил и два камиона,които ходеха в Турция за евтина и търсена стока.Можеше да й даде всичко.За всяка среща-по златна гривна.Ето ги,и сега звънтяха на ръцете й.Беше красива като във циганска песен.За такава жена като старозагорката си беше мечтал още от момче.

-Кой го е бил?-наведе се тя над него.Миришеше на “Мадам Крез”.-Какво е станало?Отиде уж на концерт...Че и Сашо помъкна...

-Снощи имаше бой пред парламента,цяла нощ за това говореха...той бил там.Ето го,при ранените ,дето ги шиха в “Пирогов”!

-Асене,ами Сашо?Боже,ако са ударили детето...

-Успокой се ,де!Може вече да се е обадил у вас.

-Свекървата!Ще ме търси на”Лъки”!Казах й,че отивам при Ани да пия кафе...Боже Господи,сега вече загазих!

 Тя трескаво се заоблича,свали гривните и ги скри в тайния джоб на чантата си.

 -Кога ще дойдеш пак?-хвана я за ръката той-Искам да поговорим за едно нещо...

 -Не ме питай,главата ми гори сега!Ако се размина без бой,ще е чудо!

 -Само да те пипне!Ще го направя на кайма!

 -Как ли пък не!И той ще ти се даде,нали!

 Беше забравила дори да се начерви и не знаеше,че на шията й синее петно.Каза й го барманката Ани.

 -Сиси,облечи си поло,душичке!Изял те е направо тоя баровец!Оная вещица няма да повярва,че котето те е ухапало!

 Беше дошла точно навреме,защото свекърва й довтаса след пет минути.Напразно барманката й предлагаше кафе,жената беше много притеснена.

-Ще си дойде довечера,каза тя-Шили му главата,ама пак ще пеят.Анке ма,не разбрах защо се ги били...

-Ще разбереш,как ли не,прошепна тихо младата жена.Тя не обичаше простоватата и доста нахална майка на мъжа си.Човекът,когото Анастасия уважаваше и слушаше безпрекословно,беше баба Мария.На нея и копче не можеше да каже.Тя я беше защитила,когато Васил хукна с оная кльощава певица от Сливен и когато тя пък наби изрусената братовчедка на етърва си защото я хвана да се натиска с мъжа й в микробуса.Така с кеф я оскуба,че дълго нямаше да може да работи на магистралата!

  Не че Анастасия не обичаше Васил.Обичаше го и още как!Той беше хубав,известен,имаше образование.Но хич не го биваше да печели пари!А и дори да спечелеше,не можеше да ги задържи.

  Виж,Асен е друг.Тя и него обичаше.Виж какви гривни й подари!Провери ги да не са фалшиви,тайно от него,да не го обиди.Не можеше да повярва,че носи толкова злато.Истински бяха.Но не можеше да ги носи открито,показваше ги само на Ани.

 За Асен говореха много лоши неща.Уж че жена му не по своя воля стояла на магистралата ,че той я продал да се снима в порно филми в Германия.Че нейните пари от обслужените тираджии били в основата на богатството му.Сега била продадена на някакъв турчин сводник и станала наркоманка.Анастасия го познаваше,беше от Кирково и караше

черно БМВ.Той и на нея предлагаше да я уреди като танцьорка в бар във Франция.Номерът ,обаче ,не мина.Точно навреме се появи баба Мария и го направи на две стотинки.Кълнеше цялата му рода до девето коляно и цялата махала чу какво мисли за майка му,леля му и братовчедките му...

  Обвиняваха Асен,че продавал крадени вещи,имал далавери с метали и други неща,но не го хващали,защото плащал луди пари на един адвокат,много печен,бивш следовател и оня го оправял винаги.В квартала го наричаха “Дон Анселмо”,признаваха го за господар ,искаха му пари на заем,понякога не му ги и връщаха,но той винаги намираше начин да накара длъжниците си да си отработят борча.Анастасия дори не можеше да си представи какви пари играеха в полумафиотския бизнес,пък и защо ли да се замисля?Ще се забавлява,веднъж се живее,нали?Макар че Ани все й говореше за прераждането и как преди била надзирател на роби на египетските пирамиди!Глупости,когато стане на тридесет,ще я иска ли някой?

 Вечерта Васил се завърна триумфално в махалата и до късно разказва как са го били,кой го бил,кой го шил,каква красива жена ударили,а той я изнесъл..Пак жена!Анастасия силно го ощипа без да видят другите,а той я погледна с отнесен и ласкав поглед,който предвещаваше буря в леглото...

 -Когато са ме били,винаги е било заради жена!

 На това дълбокомислено обобщение на младия мъж никой не възрази.

 ...Същата сутрин Свилен Велков,синът на хотелиера Велков,очакваше едно момиче в квартирата си.Не го познаваше,не беше го виждал,дори не знаеше името му.Обади се по телефона заради обявата на съквартиранта му.Дори не беше обява,някакво листче,сбутано между други на стената на барчето срещу ректората.

 Свилен знаеше,че Влади има проблем с парите.Затова работеше в пощата,разпределяше вестници,разнасяше пратки,продаваше закуски в будка близо до едно училище,сладолед,слънчеви очила .Дори кара такси.Но това отнемаше много време,а медиците винаги имат за учене особено в четвърти курс.Докато го осени една съвсем нестандартна идея.Беше му хрумнала когато четеше едно списание със странно име и още по-странни заглавия в него:”Девствеността е лечима,ако се открие навреме”

 -Може и да излезе нещо от това,стопляш ли?

 Свилен изобщо не стопляше.Той имаше достатъчно средства.Не живееше разкошно,но се справяше добре.А идеята на Влади беше,че за момичетата е голяма травма закъсняващата девственост.И в същото време,ако няма подходящ приятел,момичето се страхува да се пусне на някого само заради срама от изоставането.Пък и не можеха да бъдат сигурни дали няма да се заразят с нещо,дали няма да ги изнасилят,да ги унижат и други подобни неща.Изобщо,девствеността в края на двадесети век била пречка за нормалното младежко общуване.

 Защо да не им предложи цивилизован изход?Срещу прилично заплащане,съвършена дискретност,стриктна хигиена,предпазни мерки.И не на последно време,психоклимат.На момичето трябва да му е спокойно,да се отпусне.Това е начинът,иначе може да попаднат на някой садист или маниак.

 Свилен беше скептичен.Чудеше се как ще се запази пълната анонимност за да не се притеснява девойката.Пловдив не е чак толкова голям,пък и момичетата не са безброй,все ще се срещнете някъде...Владо,обаче,се беше запалил.Нямаше приятелка и дори не искаше да се обвързва със сериозна връзка.Времената бяха несигурни,любовта не носеше нищо освен усложнения.А от Свилен се искаше само да се разхожда навън в определени часове...

 Но младият и предприемчив бъдещ доктор вече няколко дни отсъстваше ,а момичето се обади и беше много настойчиво.Казваше,че ще си плати,че може и повече да даде,ако стане скоро.Свилен не знаеше защо се съгласи,не търсеше приключения и изобщо не беше настроен за такива.Имаше сериозни изпити и никакво време за четене.Нямаше намерение да се връща в София,вече почти година не беше виждал майка си.Понякога баща му идваше при него,зареждаше хладилника и той се съгласяваше,най-вече заради Владо.На него самия не му трябваше много.Знаеше,че баща му е израсъл в дом за сираци и всичко е постигнал сам.Може би затова така точно преценяваше кой има нужда от помощ и я даваше доколкото може.Свилен го уважаваше и смяташе,че му е много задължен,че трябва да му покаже,че той също може да постигне много сам.

 Баща му често отсъстваше от къщи,работи дълго време в чужбина и Свилен живееше с майка си.Имаше много приятели и постоянни занимания.А майка му?Тя не знаеше какво да прави сама,нито с кого да се сдружи.Не можа да избере с какво да се занимава в отсъствие на мъжа си.Шляеше са по заведения,по приятелки,понякога излизаше с мъже.После в къщи започна да идва Ирина.И почти не си ходеше.Свилен не беше сигурен,че Ирина има дом.Сигурно паразитираше върху различни човешки съдби.

 Ирина!Момчето неволно се наежваше при спомена за вулгарната красота на тая жена,поне петнадесет години по-голяма от него.

 Тя често спеше у тях,в спалнята на родителите му.Една сутрин,беше на седемнадесет години ,влезе в банята да се измие.Беше втора смяна на училище.Първото нещо,което видя,беше дантелен сутиен и бикини със символични размери ,прострени да съхнат.Майка му нямаше такива,познаваше бельото й,защото често простираше прането.

 Вратата се отвори и влезе Ирина,облечена в черна,плътно прилепнала към тялото рокля.Устните й бяха боядисани с почти черно червило и очертани с молив.Очите й,широко отворени,го гледаха с нахална добронамереност,която той приемаше като похотливост.Мина му през ума,че сигурно е гола под роклята,защото бельото очевидно беше нейно.

 -Не знаех,че си тук-смутолеви младежът когато тя се присегна и взе сутиена,пипна бикините,разбра,че още са влажни и ги остави на мястото им.

 -Тук съм.Майка ти отиде на работа и поръча да се погрижа за тебе...

 От няколко седмици майка му си беше намерила работа в частна туристическа агенция.

 -Аз не изисквам особени грижи.

 -Сигурен ли си?-разбира се,че беше гола,защото зърната й прозираха през плата.

 -Мога да си направя закуска и сам.

 -Аз я правя по-добре-тя го погали по бузата,после ръката й се плъзна по-надолу,към зърната му защото беше гол до кръста,само по слип.Почувства се жалък и безпомощен.

 -Горкото момче,сигурно ти е много трудно,нали?

 -Защо да ми е трудно?

 Тя се приближи още повече.Дъвчеше дъвка.

 -Нямаш с кого...Сигурно сам го правиш.

 Ръката й се насочи към слипа му.

 -Какво правиш?-той понечи да я махне.

 -Спокойно,няма лошо! Нека да ти помогна.

 Беше го съблякла.Когато клекна,роклята й се вдигна нагоре и той вече каза сбогом на всички задръжки.Съблече дрехата й,почти с омраза стискаше огромните й гърди.Не я изчака дори да отиде до леглото и проникна в нея като я опря на стената.Беше див секс,без начало и край.Не помнеше колко пъти го правиха.Беше я насинил от стискане.

-Склонен си към садизъм,каза тя,но си готин.Трябва да се научиш на някои неща.

 Учиха се доста време.Тя казваше,че не може да се появи така насинена пред майка му и той се питаше защо.Можеше да я излъжи,че е била при любовник,беше свободна жена все пак.Не предполагаше,че майка му отдавна знае за опасните им игри.Ирина го беше прекарала през всички извращения,която самата тя владееше.Едва ли някога щеше да срещне толкова развратена жена.Любеха се в асансьора,в трамвая,в ресторанта,в тоалетните на барчето,на дивана в хола,докато майка му беше в банята,на терасата,докато съседката си пиеше кафето зад една преграда от армирано стъкло...Тя сигурно можеше да го прави на пълен стадион.Беше я видял за първи път как се задоволява с вибратор докато му прави орален секс.Подхвърляше му да доведе някой път приятел за да направят тройка или дори двама за да пробват нещо като в порнофилмите.Но той просто не познаваше толкова отворени момчета.

 ...Една нощ се прибра към два часа след като беше прекарал няколко дни при баща си в Драгалевци с един приятел.От спалнята на майка му се носеше музика и тих смях.Дали не беше с любовник?Поогледа се,но не видя следи от мъжко присъствие в коридора,а обувките на Ирина.Тези,които наскоро си беше купила-кубинки с огромен ток.Значи,тя беше тук и говореше с майка му.Нямаше причина да не влезе при тях и да каже,че се е върнал.

 Отвори вратата и застина на място.Двете бяха голи и Ирина беше завряла главата си между краката на майка му, очевидно много пияна.При шума от отварянето на вратата тя се надигна,но едва ли  го видя.Другата,обаче,беше наясно за присъствието му.Погледна го над венериния хълм на родителката му.Беше изцапана с нещо кафяво,после разбра-течен шоколад.Той не каза нищо.Последното,което остана в паметта му,беше вулгарната й уста,езика,който алчно облизваше шоколада,гротескната усмивка...

 Събра в една чанта дрехите си и застана на улицата за да чака такси.Не искаше да се връща при баща си,защото трябваше да му разкаже всичко,а не знаеше как.Почука на вратата на приятеля си като му спретна една лъжа за изгубен ключ.

 Все пак,трябваше да живее при баща си докато завърши.Изглежда,Деян беше разбрал какво се беше случило по неизвестни за момчето пътища,защото му предложи да учи в Пловдив,уж за да свикне да се справя сам.

 “Синът ти е брутален любовник”,беше му казала Ирина точно след поредния оргазъм и той едва не я удари.

 Свилен не можеше да преодолее погнусата дълго време.Почти година след това не беше помислил за момиче.Едва преди няколко месеца наруши принудителното си целомъдрие с една колежка.А сега очакваше приключението...не беше срещал девствено момиче и му беше интересно как една жена го прави за първи път.Чудеше се на разсъжденията на Влади.Той не познаваше жени със задръжки.Не смяташе че трябва да ги щади щом самите те обичаха опасния секс.

  Някой звънеше.Той завъртя ключа...

..Косара отдавна беше решила,че ще спи с момче до края на тая учебна година.Само че почти всички,които познаваше,не ставаха.Не искаше да се знае кога го е направила за първи път.Когато ставаше въпрос за това в компания,отговаряше нещо неопределено.Беше почти на седемнадесет и трябваше да се реши.Можеше да се влюби.И тогава какво?Да му признае като глупачка,че я е страх?Беше си приготвила хиляда лева.Таксата беше по-малка,но за всеки случай...бил студент по медицина,повече не й трябвало да знае.Беше съгласна.И той нищо нямаше да научи за нея.

 ...Свилен не можеше да отдели очи от момичето.Не беше виждал такива сини очи,като искриците,които пръска лирата на тролея при дъжд...Косара не казваше нищо.Тъмната й чуплива коса беше вързана на опашка.Носеше и ученическата си раница.

 -Не се страхувай,каза й той,няма да боли.

 -Не се страхувам.Може ли да започнем?

 Той кимна и тя започна да се съблича.

 -Няма ли да си сложиш презерватив?-стресна го гласът й.

 -Да...Ако ти искаш...

 -Искам.Пък и ти би трябвало да искаш.Не ме познаваш,не знаеш нищо за мене...

 Беше средна на ръст,но с идеални пропорции,дълги закръглени бедра,кръгли твърди гърди.Беше страхотна.В ръката си стискаше банкнотата.Това го отрезви.За нея беше просто сделка.Тя плащаше,купуваше си ново съществуване на зряла жена.Чудеше се как ще посегне на съвсем непознато момиче.

 Внезапно усети възбуда.За нейна изненада,люби я дълго и нежно.

 -Това влиза ли в цената?-попита тя,когато страстно я целуна накрая.Гледаше го право в очите.Едва дочака да отиде да се мие в банята.Бръкна в раницата й,сигурно тетрадките й бяха надписани.Прочете набързо името и училището.Не знаеше защо му е.

-Ще тръгвам-каза момичето-Благодаря ти.Не очаквах да си толкова коректен.

-Не може ли пак да се видим?

-Моля?-тя вече се обуваше.-Няма такъв филм.

-Защо,ако нямаш нищо против...

-Извинявай,но за тебе е само бизнес,нали?Мисля,че си платих.И трябва да си ходя.

-Казвам се Свилен.

-Това не ме интересува.Нито пък тебе моето име.

-Добре,права си.Извинявай.

-Всичко беше по правилата.Желая ти успех.

-На тебе също.Ако имаш приятел,вече можеш...

-Това си е моя работа.

 Тя затвори вратата под носа му.Но Свилен вече знаеше,че ще виси пред гимназията за да види Косара още веднъж,да я проследи докато остане сама и може би да я заговори.

 На шкафчето зеленееше банкнотата.

 А от първа страница на вестника го гледаше окървавеното лице на баща му...

...В София валеше мокър сняг.По площада потекоха вади и само с много фантазия можеха да се видят кафяво-калните петна от снощната кръв...

 

 

 

 

 

 

 

 

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: neli1953kaneva
Категория: Поезия
Прочетен: 108427
Постинги: 190
Коментари: 20
Гласове: 91
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031