ПЛЕНЕНАТА МЪРТВА,ПРОДЪЛЖЕНИЕ
- Обикновен мъж с прошарена коса и брада...Защо ме питате?
- Сигурно има смисъл,като това,че дойдох.Не исках да бъдеш с друг сега.Всеки друг може да ти навреди,най-малкото,да не разбере съня ти.Ако ти изглежда самонадеяно,спомни си кого очакваше...
Беше изпил почти половината бутилка.Трябваше да бъде объркана.Но кой знае защо,на Джини й се струваше че точно така трябва да говори в момента този мъж, така проникващо,като алкохола в кръвта...
- Ще дойда с вас,дори и да не ме искате.
- Имаш ли желание да се напиеш?Не е изход за всеки.
- Не знам.Искам да си говорим.
- Ти знаеш ли защо го направи?Разказа ли го на някого,до най-малките подробности?Ами ако тогава си видяла пътя – насам или в друга посока?
- Кален.Пътят беше кален,почти нямаше път.И пред нас,и след нас...
- Благодаря ти,че осигури чаши за питието ми.
- А аз ви благодаря,че донесохте питие за да напълня чашите си.
- Преляхме го в себе си.
- Толкова по-добре,сега сме еднакво съдържателни!
- Трябва да се махнем,каза й,докато се качваше в таксито,по обратния път и още по-надалеч.Той е кален,но може би води на чисто...
Когато си тръгна,Джини си помисли,че е единственият мъж,който не започна с:”Ти си толкова красива...”Чудеше се дали изобщо го беше забелязал.
...Не си спомняше добре какво прави през следващите дни.Беше изтеглила напред единия си изпит и вече съжаляваше,защото сигурно нямаше да го вземе.Можеше да разчита само на някакви знания придобити през семестъра,нищо повече.Имаше още няколко дни.Дали Евгени щеше да се появи? Изпита силно желание да го види.
Защо точно него? Не смееше да го потърси по телефона и вече знаеше какво й причинява болка.Не беше случилото се и мълчанието на Ясен,а отсъствието на най-добрия й приятел.Какво ли му беше коствало да я види почти в небитието? Дали е имал време да разсъждава? Илиана каза,че я изнесъл на ръце до колата.Евгени не беше по-висок от нея,не мислеше,че беше и по-силен.Вярно,тренираше в залата,но не беше забелязала кой знае какъв резултат.
Дали наистина го познаваше? Може би прекалено се грижеше за здравето му за да го опознае истински.Когато го освобождаваше от астматичния пристъп,когато му носеше кроасани или избираше най-хубавите чорапи,които изобщо не се изтриват в маратонките и не спарват краката,дали той го оценяваше или искаше нещо повече от нея? Оставяше я да кара колата му колкото си иска,говореше й за музиката,която харесва.Веднъж каза:
- Това е музика за мравките.Чуваш ли суетенето им около ечемиченото зърно,желязната йерархия в мравуняка...подчинявай се,това ти набиват в главата с всеки звук,подчинявай се и пълзи,товари се и бързай да се прибереш...-беше популярна мелодия от сериал-Приспива съзнанието, ако още го имаш...
Джини не възприемаше музиката така.Можеше да е неприятна или дразнеща,фон,драма,бунт,разтоварване.Странното е,че братовчед й Васил,известен музикант,каза същото.Той й обясни какво има в едно звукозаписно студио,как нищо не остава от живата музика,как в един момент се предаваш и се подчиняваш на всичките бутони, които нагло унищожават труда ти,вдъхновението ти.Отишъл си натоварен в мравуняка и изведнъж си се смалил до неузнаваемост,други са обработили зрънцето ти...Имал си собствена мечта за музиката,която си създал,но когато чуеш диска,не си убеден,че е същата...
Изпя им в съпровод на старата китара-“кухарка” на бабата на Евгени една от песните от последния си албум.Живата песен беше агония,агония на душата,останала без ангела си пазител,изоставена от него,парализирана от безначалие и безбожие...
А на диска звучеше като примирение...
Джини си припомняше това докато нареждаше касетите и дисковете си. Всичко й говореше с някое от присъствията на Евгени.Този учебник, например, беше негов.Видеокасетата от студентския празник в Пампорово също. И сивото поло, което носеше и тя понякога. Да не забравим и двата броя от “Егоист”. Странно колко много беше оставил от себе си тук, беше го донесъл или тя просто го беше взела.
Чу звънеца едва на третия път. Може би беше той.
- Здравей-каза Ясен-навън е студено, няма ли кой да сложи стъкла на входа?
- Не съм забелязала някой да се е поболял от угризения по този повод.
- Не сме се виждали доста време...
- Да,като че ли .Не съм забелязала...
- Оттогава станаха много неща...Джини,беше ми трудно да го преживея,а що се отнася до тебе...
- Беше глупаво.Бях много неразумна
- Така ли мислиш?Това е най-шаблонният израз и ми и трудно да го повярвам.Не може след всичко това просто да кажеш,че е глупост.
- А ако е така?Ако наистина е така?Не,прав си.Беше ужасно,но не глупаво.
- Не съм предполагал,че ще откриеш урната.
- Мислил си да я скриеш завинаги?
- Щях да ти кажа.При подходящ случай.
- Не.Нямаше да ми кажеш.Това си е твоето минало.Твоето право на минало.Но аз не го приемах.Мислех,че наистина е минало.Явно,не съм добра историчка.Миналото е нещо реално,вече осъществено.Затова е най-истинско и най-живеещо,за разлика от бъдещето,което никой не може да пипне.Можеш да притежаваш урната на мъртвеца,но не и детето,което още не си създал.
- Миналото трябва да се погребе.За да бъде на мястото си.
- Но вие с Евгени не го направихте.
- Ако от това зависи нещо...
- Кое искаш да зависи?
- Нашето бъдеще заедно.
- Не поставям условия.
- Защо,Джини?Имаш право да кажеш какво искаш да направя.Какво заплашва двама ни ?Кажи,за да го отстраня.
- Не знам.Дори и да има нещо такова,трудно ще се справим.
- Ще дойдеш ли с мене?Облечи се по-добре.
Стоеше до нея докато се облича. Настоя да сложи дебелото яке с качулка, дебел пуловер и клин под панталона.
- Къде ще ме водиш?На някой ледник,в телепортирано иглу или в хладилните камери на Санкт Петербург?
В тъмнината не видя накъде кара. Когато спря, бяха на градското гробище. Ясен заключи колата,хвана я под ръка и я поведе навътре. Беше толкова стъписана, че дори не задаваше въпроси. Някакво неясно предположение се надигаше в нея. Треперещо, немощно като хилаво новородено.
Минаваха през тъмни сенки от големи паметници на различна възраст, край килнати кръстове от дърво и все още неизгнили пирамидки от фазер с петолъчки на тях. На открито вятърът беше доста силен и момичето оцени настойчивостта на приятеля си, който я накара да се опакова така добре. По кубинките й полепнаха изгнили листа, усещаше замръзналата глина,твърда и чуплива с озъбени неравности на бледата светлина.Видя двама души край един разкопан гроб. Единият беше свещеник от католическия храм,а другият Евгени.
-Можем да започваме,каза Евгени.
Предметът беше там,близо до мраморния паметник с поизтрит надпис. Наблизо бяха хвърлени две лопати и брезентови ръкавици. Кой беше копал в празния гроб? Джини се почувства като във филм на ужасите. Не беше особено вярваща и присъствието на свещеника не я успокояваше. Беше ясно,че тия двама мъже са извършили нещо нередно. Преди десет години единият е бил много млад за да носи отговорност,но сега бяха постигнали съгласие за нов, съвместен грях под предлог да поправят стореното.
Бяха разкопали празен гроб. Да, бяха копали двамата, облечени със старите си дънки.Щяха да изпратят в земята праха на пленницата си с кални петна по коленете и ръкавите и с мехури по дланите. Джини ги усети по ръката на Ясен, когото държеше здраво.
Щяха да освободят пленената мъртва,душата с която не искаха да се разделят. Повикали са свещеник. Някога, когато погребваха празния ковчег, не бяха го направили.Баща й беше стар комунист и атеист и макар и да знаеше за дълбоката й и искрена вяра, не пожела да я изпратят по обичая. Свещеникът беше млад италианец от църквата в Раковски, дали беше разбрал за какво искаха да се покаят? Дали знаеше кое е момичето с тях?
На Джини й се струваше, че всичко е напразно, че духът на мъртвата няма да се успокои от тези полугласно промърморени молитви и претупаното тайно опело. Вероятно беше вече навън,на свобода и бързаше към някакви свои, само на неживите известни светли стъпала към нирваната.
Ясен леко освободи ръката си, взе урната и внимателно я положи в дупката.
“Как ли са копали в тая замръзнала глина?, помисли си момичето,И кой ли ще го зарови?”
Двамата със свещеника поеха към колата,а Борови останаха.
Дойдоха след половин час, не продумаха и дума.Джини разбра изумена, че тази вечер не е чула гласа на Евгени, макар че почти два часа беше близо до него.
Той се качи в колата си като взе и свещеника.Ясен го изчака да тръгне и влезе при нея.Джини се опита да разбере какво мисли,но не успяваше.Заради нея ли го направиха?Кой беше решил да погребат урната?
- Трябва да се измия,каза Ясен,Може ли да вляза?
По якето му имаше кал.
- Ще го изчистя,каза тя.Взе четката за дрехи.Заличаваше следите.Всичките.Чу шум от душа.Къпеше ли се?
Завари го по риза и дънки,с още мокра коса.
- Не можеш да тръгнеш така - каза плахо.Седна на другия край на дивана.Почувства умора,огромна умора.Не беше присъствала на други погребения и не знаеше, че това неминуемо ги следва. Ясен също изглеждаше уморен.
- Ела - каза той.Тя се примъкна към него.Прегърна я през раменете. - Облегни се.
Щеше да заспи всеки момент.В просъница видя как я слага та леглото.
- Не си отивай - свари да прошепне, преди да заспи.
Събуди се рано сутринта.Отишъл си е!беше първата й мисъл.Няма го,сънувала е всичко-втората.
Тук е.Това беше действителността.Странно,още спеше.Не беше го виждала да спи толкова дълго.Не смееше да мръдне.А искаше,много искаше да го целуне, преди да се е събудил...Кой знае защо, си спомни какво казваше майка й на сестра й:”Запомни,Мими,дете се целува само когато спи!”
- Това е наказание,каза си Джини,аз не мога да го наказвам.Ще почакам.
- Трябва да е късно - той погледна “Ролекс”а си.Обичаше скъпи часовници - Спали сме доста.
И изведнъж млъкна.Беше толкова топла,близка и предана.Не беше го укорила,нито обвинила.
- Джини,срамувам се. Бях толкова сляп. Мислех,че мога да отложа, да бъда откровен с тебе по-късно...
- Няма значение.
- Не бива да си толкова благородна.Знам, че страдаш,може би още много ще страдаш. Моля те,направи нещо!
- Какво да направя?
- Отмъсти си!Имаш право,можеш да ми се сърдиш,да ме обвиниш...
- И защо?
Чак тогава той разбра защо е толкова тиха. Беше наказала себе си вместо него и беше приключила. Вече наистина всичко беше минало.
- Искам да живея с тебе, каза той - Искам винаги да бъда с тебе.И когато спя,и когато пътувам...
- Какво значи това? - попита тя.
- Искам да се оженя за тебе.Казах го и на Евгени,и на баща ти.Това искам най-много.Знам,че сега ти е трудно да ми отговориш...Ако искаш,няма да останем тук.Почти приключих с “Амалтея”. Ти разбра,че не можах да се преборя. Загубих много,но не всичко.Джини,ако си с мене,мога да започна отначало.
Целуваше я бързо,трескаво.Опитваше се да проникне в широко отворените й огромни тъмни очи.Нямаше нужда да мисли,тя не можеше да реши друго,освен да приеме...
- Ще отидем в Австрия.Разбира се,когато свършиш учебната година...Ще започнем нещо ново...нещо различно...Нещо чисто и хубаво!
- Аз ще отида в Казан.Реших,че ще отида,дори и Евгени да не дойде.
Боров се замисли.
- Ако е толкова важно за тебе...
- Важно е.Да поема по обратния път.
Не разбра какво искаше да каже,но не попита.В края на краищата,защо да не отиде? Той имаше още работа тук. Трябваше да измъкне всичко от страната,да спаси повечето,да осигури новия старт. Не можеше да мине без немного почтени сделки, не можеше да не удари някого под пояса така,както и него бяха ударили.
- Евгени ще дойде. Каза ми го вчера.Дори и ти да не заминеш.
- Искаш да се оженим...
- Да.Не ми отговаряй,ако не искаш...Ако не можеш да решиш...
- Мога.Съгласна съм.Не знам как ще бъде,но Мирела казваше,че хората се женят, защото никога не могат да си представят какво точно ще се случи...после става друго и е интересно..защо да правя изключение?
- С мене ще ти е винаги хубаво.А коя е Мирела?
- Една приятелка.Исках да я направя гадже на Тони,но той хлътна по Стела и се ожени за нея.
- Искам да ти обещая нещо,може ли?В живота ни занапред няма да има нищо от досегашната кал.Нищо няма да ни припомня за тоя пропадащ свят без закони,без елементарни правила дори...Няма да се срещаме с никой, който да ни го напомня. Съгласна ли си? Може би не искаш да си далеч от близките си...
- Няма значение.
- Учудваш ме.Всъщност, ще се връщаме понякога,като туристи.В най-добрите хотели...
- А къщата?
- Къщата?-беше я забравил-Може би някога тук ще стане за живеене...
- Ще кажат,че бягаме.
- Няма да давам обяснение.Няма на кого.Не мога да отлагам,няма за кога!
- Разбирам.
- Но май не се радваш!
- Радвам се-тя вдигна очи и го погледна-Аз така си се радвам.Тихо,почти не ми личи...Мисля си колко много неща зависят от парите.
Беше права.Ако нямаха пари,може би нямаше да оцелеят.Ясен го почувства особено силно, когато загуби толкова много и може би погреба целта на живота си.Смяташе да започне отново, но дали щеше да издържи?
За първи път си даде сметка, че е на четиридесет и пет години и че на тази възраст такова напрежение е пряко сили за повечето хора. Вероятно и за него...но да се примири с остатъците...Това все още не можеше да приеме. Важното беше,че пак ще има някого до него...
Вместо урната.
