Глава трета,”Жарава златна лумнала в сърцето ти..”
-Връщам се от Канада.
-Ами добре дошъл.
-Няма ли да ме поканиш?
-Имаш ли нужда от покана?Или от напомняне кога да си тръгнеш?
Диана все още стоеше облегната на рамката на вратата и той леко я отмести, за да влезе.Знаеше, че е сама.Имаше какво да си кажат.
-Да не би да искаш да ми покажеш видеокасета от екскурзията си до Канада?Впрочем ,вестниците писаха, че си във Вашингтон.
-Официално да.Там не беше екскурзия.И в Канада не беше просто уикенд.
-Да не би да имаш близки там?Вестниците писаха,че...
-Много четеш вестници напоследък.
-Единственият начин да науча нещо за тебе.
-Нашият син живее в Канада.
Секундната пауза беше добре изиграна.
-О ,не!Казах ти да не ме занимаваш с тази история!Нямам син,разбра ли?Никога не съм имала син,просто няма такава игра!Ако си решил да играеш на герой от френската класика ,това си е твое право,но не ме тормози повече!
-Мислех, че ще искаш да научиш нещо за него.
-Защо да искам?
-От чисто любопитство,в най-лошия случай.
-А в най-добрия?
-От чувство за вина.Не към тук присъстващия.
-От кога вината е най-добрия случай?
-От мига, в който я осъзнаеш и приемаш.
-Не вярвам в тая вина.Аз се отказах тогава и спазвам думата си!Ако е в Канада,значи е извадил късмет.Сигурно живее добре и всичко е наред.Откъдето и да го погледнеш.
Тя се защитаваше.Беше мислила,беше изграждала тази защита дълго време.Защитаваше се пред него, защото другият го нямаше.
-Питам се...дали се опитваш да си го представиш?
-Защо се интересуваш?Ти вече си го видял.Или се лъжа?Може би само си отишъл до там.Не,успял си!Ти винаги успяваш.
-Прекарах два дни с него.
Иван извади цветните снимки.
-Това е той.Казва се Антон.За твой късмет,не прилича на мене.Нямаш причина да го мразиш.
-Това не е причина за омраза.
Дали се владееше?Гледаше снимките с учтиво любопитство.А може би наистина й е все едно?Иска да й е все едно и го постига.
-Красив е.
-Като тебе.
-Има нещо и от тебе...Нещо в цялостното излъчване...Коя е тази с него,жена му ли?Изглежда доста възрастна.
-Приятелка.Не е възрастна,към тридесет и пет годишна е.
-За него е възрастна.Дано не се оженят,ще имат проблеми после.
-Учудваш ме.Говориш като свекърва.
-Говоря по принцип.Иначе щях да кажа ,че не е хубава и не му подхожда.
-И твоят мъж не ти подхожда.Впрочем,още ли живееш с него?
-Понякога.Когато се върне от Гърция.
-Какво прави там?
-Свири в едно заведение на остров Тасос.
-А когато го няма?
-Надявам се да се сети за мене някой забравен приятел...Стоя си в къщи и чакам.
-И пиеш.
-Да.Добре ,че ме подсети...
Вече беше съвсем сигурен,че алкохолът не е случайност в бита на някогашната му приятелка.
-Мислех ,че имаш право да знаеш докъде съм стигнал.Почти без твоя помощ.
-Не се и съмнявах ,че ще откриеш всичко.Дори се учудвам,че толкова късно успя.
-Аз също се чудя на недосетливостта си.
Тя постави пред себе си голяма стъклена чаша наполовина пълна със златни бижута.
-Може би това ти говори нещо.
-Да.Рождени дни.
-Не знам как успяваше да ми подаряваш такива скъпи неща...
Тя ги изсипа на масата и едно по едно започна да ги поставя на пръстите си и шията.Две нежни пръстенчета,обеци с висящи на тях малки звездички,тънка верижка с кръстче,отделно малък медальон,по-къса верижка, която носеше като гривна...
-Не беше много оригинално от моя страна,нали?Не е трудно да се сетиш за златно бижу.
-В интерес на истината-тя вдигна глава от накитите-никой друг не се сещаше...Казваха ,че си имам достатъчно.А аз чаках с нетърпение рождения си ден...
-Ти си създадена да носиш злато.Не мога де си представя да носиш сребро или дрънкулки...
-Бяха много скъпи неща...Вече не ги нося,а не ми се ще да ги давам на Мая.
-За мене беше радост да ти ги подарявам.
Не каза че беше “загубил” златния си пръстен ,който почти не носеше за да направи от него обеците и едната гравирана халка,нито за скритите от Елка хонорари.Беше убеден че поставя всичко на мястото му с тия красиви,ръчно изработени бижута.Те нямаха друго място освен на нейните ръце...Като съкровищата от скъпите витрини зад рулетките някога...
-Не можех да те разбера толкова години...
-Толкова ли съм прикрит?
-Не.Сърцето ти е щедро и добро,но това остава неприето...и неразбрано.
Диана събра отново бижутата в чашата и наля отгоре им алкохол.
-За тебе!Винаги пия за тебе,може би напук,защото ти не пиеш.
-А златото?Придава особен вкус на питието,или е нещо друго?
-Златото от твоето сърце...Докосвам се до него...
-Сърца във спирт има в лабораториите на медицинските университети.
-Сигурно го знаеш от достоверен източник.Не искам да ми говориш за тоя младеж.
Беше изпразнила чашата много бързо.
-Добре,няма да говоря за него.Чудя се защо баща ти ме мрази толкова много.
-Не те мрази.
-Добре,не ме мрази.Само ме презира.Толкова ,че дори не е казал на мама за бебето.Не мога да си го обясня.Какво може да има против мене?
Тя сви рамене.
-Не вярвам,че произходът ми е причината.Все пак,той ме познаваше.
-Вярваш или не,така е.
-Не,не е.Прехвърлих през ума си всички случаи когато сме разговаряли,дори и съвсем скоро .Нищо не показва такова отношение.
-Въздържал се е .Пък и всичко вече е минало...Смятал те е за назрял младеж.но сега вече не е така.Това е.
-Можеше да не го послушаш.
-Ти чуваш ли се?Точно него!И точно когато трябваше да продължа образованието си!
Той изведнъж трепна.
-Да,трябваше да учиш,а аз да отида в казармата.Това щеше да утежни положението ,нали?
-Естествено.
-И родителите ти не са го допуснали!
-Така са разбирали дълга си.
-И ти се примири!
-Костваше ми много.
-Да,наистина.Кое по-точно-да го родиш,или да се примириш?
Кратка пауза.
-Майка ти е била по-склонна да ми каже.
-Беше,но нямаше думата.
-Баща ти никога не е бил тиранин.Той е кротък човек,всички го знаят.А брат ти знаеше ли?
-Разбира се,беше вече в девети клас.Но кой имаше интерес ти да научиш?Дори ти самият нямаше.
-Не прави изводи заради мене.
-Помисли си какво щеше да стане с тебе!Можеше ли да бъдеш още тогава глава на семейство?И как щеше да учиш,а и аз?
Иван изведнъж разбра ,че тя се опитва да го убеди в нещо,да го доведе до някакъв извод.Може би в разумността на това, което е сторила под чуждо давление.
-Може би са били прави.Ако се беше случило с Мая...
-Какво щеше да правиш,ако се беше случило с Мая,Диана?
-Същото.Тя щеше да ме послуша.Слава Богу,вече е голяма!
-Идва ми нещо наум,нещо което не искам да е така...
Бижутата отново бяха покрити с поредната доза спирт.
-Искаш или не...
-Ти сама си взела това решение,нали?
-Не!-изрече го бързо,почти на секундата.
-Ти си решила, че детето ти пречи.Ти вярваше, че те очаква блестящо бъдеще ,то си беше и за вярване.И защо да се проваля заради едно бебе?Или заради мене?Какъв съм аз, че да стана причина за такъв провал!
-Същото важеше за тебе,същите причини и доводи!
-Казах ти да не правиш изводи заради мене!
-Нищо не съм решавала!Нямах сили,сякаш нямах своя воля!
-Лъжеш.
-Не те лъжа.Наложиха ми го.
-Кой?Баща ти?Защо се оправдаваш с него?Той е жив ,мога да отида и да го попитам.Сигурно ще те защити защото ти е баща.Но тази защита трябва да тежи на съвестта ти.Защо му прехвърляш вината,отговорността за решението си?Ако те е било страх да го вземеш,защо не ми каза ,да го решим заедно?
-Нямаше смисъл.Това си беше мой проблем.Мой и на никой друг!Нито родителите ми,нито твоите,нито ти имахте право да решавате!Какво щях да правя на седемнадесет години с това дете?Щели да ми помогнат,да го отгледат...кой?Майка ти ли?Главната тежест пак щеше да е за мене.Ти щеше да отидеш в казармата и да се върнеш,когато то е вече на две години.После щеше да отидеш да учиш в София!А аз щях да съм вързана в къщи!Идеално решение, нали?Високо морално.Но не и за мене!Щяхме да се караме ,защото бяхме много незрели. Щяхме да се мразим и разделим...
-Нямаше право да го криеш!
-Нямах право,нямах право!Е,стига с това!Може и да е така.Нямах право ,но го сторих.Ти научи,откри момчето...И какво?Можеш ли да промениш нещо?Трябваше ли да промениш съдбата му само защото е като твоята,а ти не я харесваш?Или защото се чувстваш пренебрегнат?Помисли,още помисли!Знам, че си силен в мисленето.Ти си егоист,господин Кондов,чист,завършен егоист.Ти не си даваш сметка на колко души обърка живота с тези твои разкрития.Колко души треперят и се чувстват виновни ,защото са направили щастливо едно дете!Но за тебе чистия,невинния,те са престъпници защото са скрили истината! Скъпоценната истина!Тя е важна,тя е твоят Бог!Самоцелната истина...
-По-добре тя,отколкото фалшиво равновесие и прикрито разпадане.
-Не виждаш ли, че рушиш всичко ,до което се докоснеш?Което пожелаеш?Дори и самия себе си!Какво ти струваше истината за самия тебе?Перфорация на язвата и едва изтръгнато спасение...А какво причини на близките си?Какво преживя майка ти,баща ти,не говоря за жена ти...
-Благодарение на Мая ,която го узна от тебе и го написа във вестника си.Не аз руша всичко,Диана,а ти.Всичко, до което имаш достъп...Мая беше оръдие,твое оръдие срещу мене...сама казваш, че те слуша...Ти знаеше,че не мога да оставя нещата наполовина.Майка ми!Имаш ли право да говориш за нея, след като си скрила за Тони!Ти знаеше ,че тя никога няма да промени отношението си.Тя страдаше, защото мислеше,че аз страдам...Страдаше мълчаливо от деня, в който ме е намерила пред вратата си.Наред с всички радости, които майчинството дава ...там е и страданието.Страданието, което ти и аз никога няма да изпитаме и дори да разберем...Страда до смъртта си...Как бих я убедил,ако беше жива ,че е неразумно да се интересувам от сина си?Точно нея!Знаеш ли,че майка му е починала ,а баща му е болен от рак?Скоро той ще остане сам.И ще се върне тук,надявам се...
Защото баща му ще е написал всичко.Странно,нали?Той мисли преди всичко за него.Да не остане като дърво без корен.Можеш ли да го разбереш?
-Ти май му се възхищаваш!
-Той е отгледал моя син.
-Да не искаш да кажеш ,че този младеж може да потърси и мене?
-Не знам.Ако ти не искаш,той едва ли ще се натиска...
Беше съвсем пияна.
-Не го искам...Какво ще кажа на Мая?И ти...какво ще кажеш на момичетата?Тая чаша е все празна...Той не бива...не бива...не бива да идва!Защо му е?Станал е канадец,защо му е да се връща...Колко умилително!Хвърля се на врата ти...Мила мамо!Мамо,прибрах се!Мила мамо...дори не е смешно.
-Може би ще си легнеш.
-Може би .Някога.
-Трябва да си ходя.
-Тогава затвори добре вратата.
Кондов стана.Тя беше легнала на дивана и го гледаше с отсъстващ поглед.Видя някаква завивка и я покри.Поколеба се,после излезе.Притвори вратата.Не биваше да я оставя така.Дали често се напива?Ами ако нещо стане?Ако някой влезе вътре?
“Трябва да се обадя на Мая!Тя ще се погрижи...”
Обади се до вестника ,за да научи че госпожица Мая Томова била вече госпожа Мая Стаматова и гледала близнаците си в къщи.Наложи се да я потърси там.Хрумна му ,че може да й каже за Тони.
Мая го посрещна с шише преварена вода с биберон.
-Влизай.Имам работа за пет секунди.
Вътре двете бебета ревяха,та се късаха.
-Не ти ли помага някой?
-Кой?Не видя ли мама в какво състояние е?А свекървата е първа бизнес дама!Направо ме ошашавиха!Вече са на месец и половина,а все реват и реват!
-Как се казват?
-Теодор и Теодора.На свекъра ми.Красиви са,нали?Баща им е красив.
-Той не е ли в къщи?
-Ами!Не ти ли казах,той има строителна фирма,почти не се прибира в къщи.Все съм сама..Добре, че е момичето на съседите ,прави ми гости понякога.
-Мая,ние почти не се познаваме...
-О,ако става дума за онази история,моля те,забрави я!Трябваше да си трая,но не мога!Науча ли нещо по-така,все искам да го напиша!Умирам за сензации!А в живота си не съм изяла нито един кокоши крак,честно!Изобщо не мога да пазя тайни,дори за шефа!Кога ли ще ме изрита от вестника...
Мая се беше променила.Кестенявата й права коса беше вързана как да е на опашка,беше отслабнала и бузите й,някога доста закръглени,бяха хлътнали.Но беше все така силно гримирана и начервена и от нея се носеше силен аромат на “Нина Ричи”.
-Стоя тук,храня ги,приспивам ги,пълня кофата с памперси,а когато кротуват,се гримирам.Това ми е развлечението.
-От кога пие майка ти?
-Знам ли?Усетих го едва преди няколко месеца...Напи се на сватбата ми.Беше голям резил!Сега едно от развлеченията ми е да претарашвам апартамента за скрити бутилки поне веднъж-два пъти седмично.Но не помага!Напива се различно,може няколко дни под ред да е трезва,може и десет дни да е в запой...Прави някакви рекламни видеоклипове и изглежда й плащат добре...но докога?Все някога ще се напие и няма да отиде на работа.Не знам как да се справя.И мъжът й,да ти призная,направо избяга от нея.Чак на остров Тасос отиде!Да можех да я поверя на някого...
-Не трябва ли да отидеш там сега?
-Как?На кого да ги оставя?Да си дойде съседчето от училище,ще го помоля да ги гледа за час.Давам й някои мои дрешки,гримове...Нямам избор.Децата или тя?Как да го сторя?
-Здраво си впрегната.
-Неспасяемо.Хич не ми стига ума как ще продължавам по-нататък.И защо пие?Винаги е имала всичко.Красива е,има работа...Знаеш ли колко много нейни колежки са без договори?Имаше и мъж!Извинявай,но така си беше.И сега може да има...Обаче тя е прегърнала бутилката!
-Може би трябва да се лекува.
-Какво ти лечение,не е толкова вътре!Може да се справи и сама.Може да дойде да ми помогне,например...Виж ги какви са сладури когато спят!Той е Теди,тя е Тери.Няма по-хубави бебета от тях!Честно!И си бяха големички и лакомички!Чудни са,направо върха!Ти защо ходи при мама,нали вече не се срещате?Не те засягам,нали?
-Трябваше да говорим за нещо.
-Не е моя работа,ама защо не я зарежеш?
-Зарязал съм я в смисъла ,който влагаш.
-Ами тогава?Миналото си е минало.
-Има нещо ,което трябваше да се изясни.
-О,стига сте се изяснявали!Наистина,аз обърках работата,но беше отдавна.
-Не става въпрос за тебе,а за по-рано.Мая,така се случи ,че ти си първата на която го казвам,но нямам избор.
-Значи ако имаше избор,нямаше да дойдеш при мене!
-Признавам,така е.
-Казвай тогава!
Беше поразена.
-Не мога да се окопитя!Имам брат!Колко интересно!Наистина,баща ми се ожени и жена му има син отпреди,но не е същото...Брат!Не,прекалено хубаво е!Той никога няма да дойде!
-Ти го приемаш като хубаво?
-Разбира се!Ако дойде тук,макар че не ми се вярва,аз ще се погрижа за него!Мама ако иска!
-Мая,ти ме учудваш!
-Какво има за чудене,умирам от скука!
Тя все още гледаше снимките.
-Толкова е върховен!Няма справедливост в този живот!Защо му е да бъде толкова красив?Та той е мъж и без друго си взема своето!Същинска мама!Не се сърди,но сигурен ли си ,че ти си бащата?През нас са минали толкова мъже...
-Това беше преди.
-Е да,прав си!Значи,с мене нямаш проблеми.Господи,гаджето му е направо грозно!Типична северноамериканска кобила!
Иван се разсмя.
-Май прекаляваш!
-Добре де,няма да я обсъждаме сега!Как не се сетих да ти направя кафе!
-Не се притеснявай,не е непоправимо.
-Казвай бързо пиеш ли по това време на деня,защото ей сега ще се събудят!Ще пиеш,нали?Ще ти разкажа и какво си мислех за тебе едно време...
След малко кафето беше вече готово.
-Ти си много сложен мъж,знаеш ли?
-Известно ми е.
-И се гордееш с това,нали?
-Не знам дали се гордея.Не съм мислил.
-Помня те от много малка.Не идваше често и беше мълчалив.Не си играеше с мене толкова колкото чичо Димо.Той знае ли?
-Да.
-Все едно, че си го заровил в гроб!Той много приказва,ама знаеш ли как пази тайни?Нищо не казваше на мама,дори за една история дето щяха да ме изключат от училище..Тогава се молех да дойде,само в него ми беше надеждата.И той дойде.Отидохме в училище,представи се за татко и оправи всичко.Можеш ли да се досетиш как?
-Свалил е учителката ти.
-Точно така!Тя беше стара мома,живееше сама..имаше един очукан “Москвич”.
-Напълно в негов стил.
-Беше ме яд на тебе.Исках мама да се омъжи за него.А тя го използваше.Носеше й разни неща,на мене също.Поправяше всичко в къщи.Изобщо беше много щедър...А ти идваше, когато мене ме нямаше!Тя ,обаче,държеше много на тебе.Сега вече знам причината. Първородният син.Мразех те,дори правех магии да не идваш.Взех ти снимката и забодох една топлийка в нея,в челото.Казах едно страшно заклинание,сама го бях измислила.Исках да те боли глава и да не дойдеш.Обаче ти дойде и заминахте с мама на някаква хижа.Не щеш ли,и ние с класа отидохме там...Бях в пети клас.Изведнъж една от приятелките ми каза:
“Мая,това нали е майка ти?”
Тя беше.Ти беше коленичил и завързваше обувките й.После се изправи и каза:
“Вече никой няма да може да каже, че не заслужавам да завържа връзките на обувките ти!”
И се засмяхте.
Не ни видяхте,бяхме скрити в храстите.Тогава се наведе и я прегърна.Целуна я...Цял живот ще си мечтая някой да ме целуне така!Тогава разбрах колко я обичаш и ми стана мъчно за тебе...
-Защо?
-Беше безнадеждно.Никога нямаше да бъдете заедно.И по-добре!Кой знае какво би станало!Вие сте взривоопасни заедно.
-Какво говориш,аз изобщо не съм такъв!
Тя го гледаше с полуусмивка.
-Питам се ...дали не искаш да ме целунеш...както тогава я целуна!
-Шегуваш се!
-Не,честно!Само веднъж!
-Мая...-той беше смутен-Никога не съм очаквал такова нещо от тебе!
-Е,хайде сега!Ако ме целунеш,ще знам ,че си ми простил за онова нещо...
-Простил съм ти.Никой не е виновен.Това е истината и аз трябва да съм ти благодарен.
-Ако си ми благодарен,пак трябва да ме целунеш!
Тя го погледна и без да се бави,намери устните му.Той се поддаде на порива й.Целува я дълго и някак неволно ръцете му се плъзнаха към гърдите й.Но тя ги отстрани.
-Уговорката беше само за целувка.
-Извинявай,все пак съм мъж.Несъвършено същество.
-Вече сме квит,нали?Не знаеш какво ми подаряваш като ми разказваш за брат ми.Разкажи ми още.
-Какво да ти разкажа?
-Добър ли е на ски?Значи ще ходим заедно някога!Слави хич не го бива в това.Забравих да ти кажа,Светослав е мъжът ми.
-Предположих.На вратата пише.
-Сигурно е фуклив.Красивите мъже са такива.Ти не правиш изключение.
-Не ми се стори такъв.
-Защото си мъж.Пред жените ще се държи другояче.Какъв е гласът му?
-Нисък,приятен.Бързо намира общ език.Но е въздържан,любезен.Деликатен.В края на краищата разбираш, че не те е допуснал до себе си...
-Така трябва.Били сте заедно само два дни.За него ти си непознат,чужд....А за мене?Ще знае, че съм му сестра!
-Искаш да заместиш майка си ли?
-Ами!Хич не ми пука за нея!Ако знаеш как завиждах на приятелките си за братята им,дори и за сестрите...А на Мария и Виргиния ще кажеш ли?
-Разбира се.
-Значи ставаме роднини с тях!А те ме смятат за враг номер едно!
-Едва ли.Джини е по-прибързана...
-По-добре е да им кажеш поотделно.
-Така мисля да направя.Те са много различни.
-Имаш ли нещо против за изям този бонбон?Последен е и ако не го ядеш...
-Няма да го ям.
-Благодаря.Колко съм била глупава да те мразя!Беше само защото тя те обичаше.Вече не е така и мога да преоценя отношението си.
-Трябваше да се отличаваш от нея и в това ли?
-Мислех,че се грижа за нея като работя против тебе.Харесвах чичо Димо.
-Класическа пубертетна проклетия.
-Точно така.Познато ли ти е?
-Съвсем.Имам две дъщери.
-Как да те наричам?След като ме целуна,не върви да ти казвам “чичо”!
-Можеш да ми говориш на име.
-Разбира се,как не се сетих!Господи,Иване,как ще кажеш на жена си?Тя е толкова ревнива!
--Така си чула да се говори,нали?
-Не само се говори.Тя ми се обади тогава.
-Сериозно?
-Каза, че ако не си трая занапред,ако напиша още нещо за тебе или семейството й,ще ме съди.А ако не може да ме осъди,ще наеме някой да ми размаже физиономията...Е,не го каза точно така,но смисълът беше същият...
-Не мога да повярвам!А казваше ,че няма значение...
-Скрит огън,голяма работа!Като си помисля,цял живот си й слагал рога...
-Мая!
-Изразът е груб,но верен.Не можеш да не й кажеш за Тони,тя знае толкова много за отношенията ви с мама че едва ли ще се изненада много.
-Ще помисля.
-Може и чрез Мария,те двете се имат,нали?А Джини е твой човек.
-Това е най-лошият вариант.
-Пак се разреваха!Време е за хранене!Сега ще видиш две свинчета в атака!
-Мога да ти помогна.
-Ще приема помощ от всеки в момента!Вземи Тери,ето и шишето...Много си печен,как се справяш само!
-Не съм забравил миналото си на баща...
-Слава Богу,млъкнаха.Направо не знаеш кога ще зареват...И на сито,и на гладно...все същата!О не!Всичко отиде на кино!
-Кое всичко?
-Усещаш ли миризма?
-На изгоряло.
-Това е червеният ми пипер.беше скорчасал и го сложих във фурната да се препича.Естествено,забравих го!Сега ще се ходи с противогази из квартала!
Тери кротко дърпаше от биберона и Иван се учуди на замисления й поглед.Как може дете на четиридесет дни да има такова лице на мъдрец?
-Ужасно съм ти благодарна.Изчакай малко в коридора да се проветри,защото не се диша!
Той беше станал да си тръгва.
-Как мислиш,Тони ще ме хареса ли?
-Сигурно.,надявам се.Той няма избор.Сестрите са си сестри.
-Знаеш ли какво си мислех оттатък?Ами ако не беше научил и той дойдеше тук?Представи си ,че се срещнехме...аз щях да се влюбя в него!Точно такива мъже харесвам!
-Вероятността...
-Не ми говори за вероятности!Хрумна ми нещо като тема за журналистическо разследване...Не,няма да го кажа,ще е много скандално!
-Ако ще е за кръвосмесителните връзки,мога да ти препоръчам източник на информация...
-Но това е сериозно!Би могъл да хареса и мама!Та тя не знаеше кой го осиновил!
-Имаш прекалено развито въображение.
-Трябва да я видя!
-Мая,не й говори за Тони...ще стане по-лошо!
-Защо?Нали знае?
-Мая,тя не го приема!Ще помисли,че съм те вербувал...че всички я осъждаме...и може да продължи с пиенето.
-Да се правя ,че не зная?
-Не,просто не говори на тая тема.
-Мислиш ли, че Тони може да й помогне?Един мъж може да промени нещата,дори ако е син...
-Можеш и ти да го сториш.
-Не мога!Безсилна съм!Не искам да се караме,а тя изпада в истерия,когато заговоря.Моля я да престане,плакала съм...а тя ми се подиграва!Може би мислиш ,че е чудовище щом прави така!Но не е!Правеше всичко заради мене,така беше!Но не иска да й помагам...Просто вече не ме иска!
Още малко и щеше да заплаче.На Кондов му дожаля за момичето.
-Аз също не знам какво да ти кажа...Мая,разбираш ли,след като се разделихме...Ние не сме приятели с майка ти,а само бивши любовници.
-Знам.Затова не те обвинявам.Само ти казвам, че не ме иска!Мисли ,че вече всичко ми е дала и мога и без нея...а аз не искам да я оставя!Знаеш колко е красива,не искам да се изхаби!Ще умра от мъка,ако погрознее,ще се разболея!Винаги е била красива,дори и уморена и болна..-момичето се разплака –Не ми обръщай внимание,твърде дълго време се боря сама...никой не знае!
-Наистина искам да ти помогна.Ако трябва да се свържа с някой лекар,да те посъветва какво да правиш...
-Недей,моля те,още недей!Може би нещо ще се промени сега,когато знае за Тони.Може би ще поиска да се стегне,да се представи добре пред него...Боже,какви глупости говоря!Всички ми завиждаха за нея,че ми е майка...възхищавах й се...Аз можех да стоя зад кулисите и да я гледам,когато играе.Понякога вземах някоя приятелка.Мама идваше в промеждутъците и ни прегръщаше.Казваше ,че ужасно се бои да не се провали,че сме нейните талисманчета.Настояваше да стоим там.После ми разрешаваше да й сваля грима и да й среша косата..да пробвам дрехите.Много искаше да съм постоянно с нея.И аз исках.Тя ме водеше навсякъде.Когато видех името й на афишите,го погалвах с ръка...
Кръвта нахлу в лицето на Кондов.Това беше правил и той...тайно,влюбено.
-Не трябваше да ти го казвам.Ти вече не я обичаш.
Той мълчеше.
-Не знам защо искаш да си тръгнеш.Можем още да си поговорим.
Тя очевидно се опитваше да отложи момента, когато трябваше да отиде при майка си.Може би не се чувстваше готова.Навярно много пъти я беше намирала в подобно състояние на затъпяващо опиянение и не искаше да го преживее отново.
-Най ми е трудно да крия от дядо.Все си мисля ,че може да го чуе от други.Все още е добре и си живее сам на село.Но ако закъса и трябва да дойде при нас?С вуйчо изобщо не се разбират,през повечето време не си говорят.
-Може би тогава ще се въздържа.
-Може би.Месец?Повече?Все някога ще го направи.Не знам защо пие,повярвай ми!Не е от ония слабоволеви влечуги ,които висят из кръчмите или се лекуват из лудниците...Не е преживяла големи стресове или загуби...Наистина,баба почина млада,но това беше отдавна...Не вярвам и да е от несподелени чувства,тя не се предава толкова лесно...Пък и към кого?Всички мъже, с които е имала нещо общо,са й угаждали,въртяла ги е на малкото си пръстче.Как го прави,не знам!И на всичкото отгоре,когато вече не ги иска,прави така,че да си тръгнат те и да излязат виновни!Като мъжът й например.Той не е лош,весел е,много си пада по живота .Малко е посредствен като музикант,но и няма големи желания.Това излизане в Гърция му се падна дюшеш.Защото тя го накара да си мисли ,че за нея е трагедия,мъчителен край и прочие глупости.
-Сигурно преувеличаваш.
-Ни най-малко!Сигурно и с тебе е било така...Ти си мислиш ,че причината е моята издънка във вестника.Нищо подобно,не вярвам да се чувства толкова виновна заради мене!Оставила те е да си мислиш,че е така,но не е.Направи да си отидеш,защото вече не те искаше...и да си мислиш точно обратното.Може и да те убеди, че ти си причината за изцепките й със спирта.Ти сигурно вече неволно си го мислиш!
-Може и да е така.Твърде дълго се срещахме.Жените на нейната възраст трудно понасят разделите...
-Ето,виждаш ли!Успяла е,точно както си мислех!Не мога да си обясня защо си й повярвал,ти не си такъв балък като другите!Тя може да те накара да изпитваш угризения и заради Антон,със сигурност ще опита!
-Аз наистина имам вина.
-Пред нея?
-Не знам.Още не знам пред кого.Може би пред себе си.Може би пред него.
-Мене ако питаш-Мая бързо пъхаше купчина пране в автоматичната пералня-трябвало е да скъсаш с нея много отдавна.Трябвало е да го преодолееш.Да си намериш някоя друга,не като нея.Но не и като жена ти!
-Много си веща,няма що!
-Имам диплома по психология,не знаеш ли?
-Не.Знаех ,че си репортерка.
-Да,така беше.Но не зная,когато децата пораснат...Виж ги какви руси бонбончета са!Приличат на баща си.Но и на нея,забелязваш ли?
Бебетата кротко мляскаха насън.
-Странно,откакто си тук,са много спокойни.Направо нечувано спокойни.
-Не й разказвай всичко за което сме говорили!
-И за целувката ли?Бъди спокоен,ще си мълча...
-Ти сама каза, че не можеш за пазиш тайна.
-Е,то е когато съм на работа.А сега не съм.
-Трябва да се научиш.Иначе мъжът ти все ще има последната дума.Ако му казваш всичко,непременно ще ти вземе страха!
-Да,бе!Точно така става!Ние много рядко се караме,но аз му казвам всичко, което знам.Без резерви,без решаващи последни думи...И той побеждава!И тогава,и винаги!
Кондов се смееше.Беше му весело,нейното бърборене му харесваше.
-Казвам си:”Майче,не е необходимо да го лъжеш,просто си замълчи за това или онова,защо му го казваш?Така сама си го завираш!”
Веднъж казах на шефа:
“Шефе,днес си като смачкан банан на женския пазар!”
А той ме изглежда гръмоносно.От де да знам, че имал проблеми със секса!Лекувал се с “Трибестан”!Бананът веднага извиквал у него неприятен спомен и познай кой го отнесе!Направи ме на две стотинки.
Това май не трябваше да го казвам.Искаш ли да направиш нещо за мене?Когато Тони ти се обади,разкажи ми какво е казал.Дори и да не е съществено.
-Добре.
-Той ще промени много неща,усещам го!
-Може би искаш да е така.
-Искам,наистина искам!Но аз не мога да направя нищо.Зная само да раждам близнаци.
-Това не е за подценяване.
-Никак.Ако беше,Маргарет Татчър нямаше да го прави.Имам и още една молба.
-Казвай.
-Опитай се да промениш мнението на дъщерите си за мене.Заради Тони...
-С Мими няма да е трудно,но Джини...Тя винаги е със завършено мнение и непоклатими възгледи.Като майка си някога.
-Кажи й ,че Бог ме е наказал с две ревящи бебета заради постъпката ми,че много съжалявам и с радост изкупвам греха си ...или нещо подобно!Все пак,ако Тони дойде,не ми се ще да ми вири нос.И да му разказва колко подла е сестра му.Ако се налага,аз сама ще си призная.Господи,смили се над мене,това е съседчето!Време е да отида при мама.
