-Вече знаеш какво сме преживели и трябва да се срамуваш!
“Милите ми момичета,помисли си Иван,толкова са сладки,големи деца...”
-Татко..-Джини по навик се беше сгушила в него на кожения диван-много ли те боли?
-Не.Слагаха ми инжексии.
-Не трябваше да ни лъжете!
-Не сме ви лъгали,Мими!Вие бяхте толкова доволни от морето...после щяхме да ви кажем,когато си дойдете...Изобщо,майка ви постъпи съвсем правилно.
-Тя ни мисли за деца!Но ти нали знаеш, че сме големи?
Бяха височки,тънки чернокоси момичета и си приличаха много.
-Това вашите дъщери ли са?-попита минаващата наблизо сестра-Съвсем на вас приличат!
-Гордей се,всички така казват!-отбеляза Джини-Татко,на морето видяхме леля Диана.Супер е,на тези години ходи без сутиен.Имам предвид,по монокини!А какви крака има!
-Че какво й е на годините,шест месеца е по-малка от мене!
И изведнъж го заболя.Великолепните гърди на Диана...монокини!Господи!
-А дъщеря й е голяма фукла!Не мога да я понасям!
-Познавате ли я?
-Разбира се!Миналата година бяхме на село и пиехме фанта на караваната.Тя слезе от една червена “Мазда” с един нахакан плешив и му каза:”Това са момичетата на твоя приятел!”Ставаше въпрос за нас.
-“Бива си ги мацетата!”,каза той.Главата му приличаше на яйце!
-Говореха тихо,но се чуваха,ние да не сме глухи!Мразя плешиви мъже.Татко,ти нямаш такива приятели,нали?
Слушаше бърборенето им и лека-полека болката отшумяваше.От тях се носеше младежка непосредственост,безгрижие,детински възхищение.Същевременно се мъчеха да се покажат като жени.Мими издърпа ластика на пижамата му и го върза за да се крепи що-годе панталона на кръста му.Беше горда, че майка й не се е сетила.
-Татко,ще ти трябват нови панталони.Направо си за манекен!
-На първо време ще си намеря старите джинси.
-Кои джинси?-наостри уши Мими-Ти нямаш джинси!
-Тези ,които носех като студент.Те ще са ми добре.
-Забрави!Още напролет Мими си ги прекрои и скъси.
-Ама ти каза, че не ти стават!Спомни си,аз те питах!
-Добре тогава,ще си ходя с анцуга.Или по пижама.
-Без друго дълго ще си стоиш в къщи!-Джини изглеждаше щастлива.
-Татко,къде има тоалетна?
Такава беше Мими,не можеше да влезе в сграда и да не потърси тоалетна.
-Пикла!-произнесе се сестра й.-Татко!-тя изведнъж стана сериозна-Аз проведох разследване.
-Какво разследване?
-Знам кой е писал във вестника.Не случайно споменах за оная...
-Вече всички знаят,но това няма значение...
-Ако я срещна,ще я оскубя!Тя е едно джезве кокали,по-силна съм от нея!
-Джини,засрами се!
-Няма да се засрамя,ще й размажа боите по физиономията и никой няма да може да я отърве!
-По-добре я извикай на дуел!С торта от “Двете фукли”.
-Ти ми се подиграваш!А аз го правя заради тебе!Ти няма ли да набиеш някого заради мене?
-Защо да го правя,ти и сама се справяш повече от отлично!Но сега няма да предприемеш нищо,ясно ли е?Ти си едно добре възпитано момиче на едни добре възпитани родители.Вече си голяма,имаш приятел и трябва да се държиш отговорно ,ако искаш да те смятаме за зрял човек.Вече си над тия работи,не забравяй!
-Добре,няма да я скубя ,щом не искаш!Само ще й кажа няколко изречения на ушенцето...Само заради тебе ще се въздържа.
-Не искам да е само заради мене!
-Дай да те среша!
-Сресал съм се.
-Така си мислиш-Джини извади гребени и четки-Много обичам да те реша.Изобщо да ти пипам косата...когато бях малка ,те гледах как се бръснеш и мислех че пяната я боядисва бяла!Страхувах се че остаряваш...
Иван вече неудържимо се смееше.
-И какво ако остарея?
-Нищо.Тогава и аз ще бъда стара.Но няма да е скоро!Може би никога...
Тя се огледа крадешком и го целуна по бузата.
-Мими пак ще каже че се глезя...
-Направо съм впечатлена от чистотата тук-каза Мими когато се върна.-Джини,хайде да си тръгваме,колежките на Мирослав ще влизат по стаите и си искат престилките.Утре пак ще дойдем,става ли?
-Страшно е умен,обаче-Мими коментираше способностите на Мирослав-Обясни ни точно какво са ти правили.Каза че по чудо си се спасил.И че трябва да живееш по-спокойно...
-И в никакъв случай да не ставаш министър-председател!Аз знам че няма,ама във вестниците постоянно пишат...
Хвана го яд на този Мирослав ,който объркваше главите на дъщерите му.
-Той може да си гледа работата!
Кой знае защо,си го представяше като доктор Славов.Многознайко който се разпорежда със съдбите на пациентите си.Но погледнато отстрани,момчето си беше право и си знаеше уроците.Обаче защо Мими му се възхищаваше повече от Джини чийто приятел уж беше?
Те си тръгнаха и той се облегна на прозореца за да ги види още веднъж когато слязат долу.Ето ги,смесват се със групата студенти,свалят престилките.Мирослав беше русо момче с кръгло лице и тъмни очила.Той извади цигари и Джини запали.
-Така значи!-възкликна баща й отгоре.
-Какво има,не знаеше ли, че пуши?-попита го мъжът до него.
-Не ми беше казала.Всъщност,нека да е сега ,че да има време да се откаже!
Той се наведе надолу и изсвири силно.Двете момичета вдигнаха глави,Мими направи комичен жест на ужас, а сестра й се усмихна невинно.Баща им размаха пръст заканително, а в отговор Джини се изплези.Той не издържа и се разсмя.
“Татко,беше му прошепнала на тръгване,от всички мъже на света най-много обичам тебе и винаги така ще бъде!”
Сигурно лъжеше,но беше приятно да го чуе.Момичето имаше такъв чар!Мими също му довери една тайна.А именно, че сестра й е решила да учи медицина!Сигурно си въобразяваше ,че медицината означава да се развява с бяла престилка из клиниките!Страхуваше се ,че това й решение ще се провали с края на връзката й с Мирослав.
И в неговия живот нещо се променяше.Забелязваше неща ,които не подозираше че съществуват или ги беше подминавал.Нямаше я предишната тревожна напрегнатост в отношенията му с другите.Те просто бяха негови колеги по съдба или лечители.Порази го търпимостта в отношенията между самите болни,не вярваше да се били такива преди да се разболеят.След преживяна операция,мъчителни кризи или инвазивни изследвания със съмнителен резултат почти всички се променяха.Много го озадачи и нежеланието на персонала да показва нещо повече от професионализъм.Малко бяха тези, които влагаха пристрастие в работата си и те далеч не бяха най-добрите.Това го стресна,почувства се ощетен.Но бързо се ориентира, че това всъщност е защитна реакция.Тези млади и не много млади жени,тези мъже с уморени погледи и рано побелели слепоочия, се бояха да покажат предпочитания към някого от тях.Страстите им пречеха,те не желаеха да лекуват приятели или близки.Той самият имаше един приятел лекар който почина внезапно и се случи така, че Иван беше избран за депутат в неговия избирателен район.Носеше в себе си някаква инстинктивна боязън от това ,че беше заел мястото на мъртвия.Много неща от психиката на хората в бяло бяха недостъпни за страничния наблюдател,особено за пациентите.Те доста упорито се мъчеха да се вместят в емоционалния фон на лечителите си след като вече присъстваха в мисловния.
Обикновено ухажваха сестрите-нерешително,с някое цвете или плод.Бяха от тези които се чувстваха самотни в болницата независимо от възрастта и пола.
Възрастна жена плетеше на една кука покривка и обясняваше техниката на една от сестрите, може би уподобявайки я на дъщеря си, която беше някъде в чужбина.Опитваше се да я задържи около себе си колкото може по-дълго...
Иван се улови в същото желание когато в стаята влизаше симпатичната стажант-лекарка и сериозно опипваше коремите им,записваше нещо в историята на заболяването,дълго разговаряше с инструктора по хранене,възрастен плешив господин, а после му разясняваше /за кой ли път?/какво не трябва да забравя никога в живота си след като беше загубил една част от стомаха.Беше я почерпил с банан и момичето съвсем по детски го обели още в болничната стая и захапа със ситните си бели зъби.Щеше да се дипломира след няколко месеца.Била омъжена и от немного време бременна.Отначало се стесняваше и изчервяваше когато трябваше да го прегледа.Щяла да работи като детска лекарка.Децата били най-добрите пациенти.
Сравняваше я с дъщерите си.Мислеше си дали и Джини ще се промени така, ако учи медицина.Според Милена/така се казваше стажантката/най-добре било да отиде в специализиран санаториум и да не бърза да започва работа.Най-рано след четири-пет месеца.Вече бил на крак,наистина хемоглобинът му се покачил,но трябвало да се приспособи към по-различното си състояние.На инвалид?
Отде му хрумнало?Проблемите били често психични,той най-добре си знаел.
Тя наистина обичаше банани и той с удоволствие я гледаше да яде докато колегите й пушат навън.
-Май злоупотребявам с пациентите си-усмихна се момичето-Страшно лакома съм.
-Те са донесени за ядене ,а аз не мога,поне засега.При това положение е най-добре да ги дам на някого ,който ги обича,нали?
Излъга я.Беше ги купил специално за нея на портала.
-Нищо не разбирам от икономика,призна си тя,но на вас винаги съм вярвала.Не знаех, че ще се срещнем при такива обстоятелства.Да запиша в биографията си на лекар такъв пациент!Направо съм щастлива...
Един ден тя не дойде и той запита едно момче от групата за причината.
-Знаете ли,с Милена се случи нещо много неприятно.Един джебчия й дръпнал чантата ,тя хукнала да го гони и се подхлъзнала по стълбите в подлеза.Паднала и направила спонтанен аборт.Сега е в гинекологията и доста кърви...Защо ли й е трябвало да го гони!Наистина,имала документи в чантата но..Сега ще пропусне държавния изпит,да не говорим за бебето...Ще ходим да я видим днес.
-Вземете-каза Иван като му подаваше пакета банани-Бяха за нея.Предайте й ги.
-Нещо да й кажа?
-Не.Няма нужда.Тя е смело момиче,ще се справи.Ще лекува много деца...
И така,неговата лекарка нямаше да дойде нито днес,нито утре.Нямаше да види как го изписват почти здрав.Тя самата беше болна.Случва се и така.При нея сигурно е мъжът й и двамата избягват да се гледат и говорят за станалото.Подобно нещо беше се случило с техни приятели.Точно тогава и Елка беше бременна.Бяха отишли да ги видят и се почувстваха неловко.Не знаеха какво да кажат.Жената губеше дете след дете, докато успя да износи шестата бременност.Слава Богу,Елка нямаше никакви проблеми...
Иван си представяше санаториума като вариант на клиниката.Сигурно нямаше да е сам в стаята ,особено сега,през лятото.А имаше да премисли доста неща.Трябваше да разбере защо се беше случило това с него.Защо не беше устоял на едно предателство след като в продължение на години посрещаше успешно много по-страшни удари.Досега нямаше време да ближе раните си...
“Раните ни зарастват най-добре в самота...”,беше писала ТЯ.
ТЯ.ТЯ също беше лекарка.Можеше да влезе в тази стая,да го помоли да се съблече за някаква поредна консултация.Може би знаеше какво е станало с него.Можеше и да дойде.Наистина.Дори и без да я е поканил...
Едва ли.Беше минало доста време откакто получи последното й писмо,по-точно поздравление за рождения му ден,преди година и половина или повече....
Избягваше да произнася името й,дори мислено.Беше нахлула в живота му неочаквано,по някакъв особен,привидно заобиколен но непреодолим път.
Преди повече от две години получи на работното си място един плик с предупреждението, че е лично за него.Секретарките бяха потресени и озадачени.
Беше опит за негов портрет, сглобен от сполучливо подбрани цитати от вестници писали за него и нейни кратки,неочаквани коментари,понякога извън рамките на добрия тон,понякога като женски ухапвания ,но винаги точно в целта.Предварително беше направила уговорката ,че ще се опита да измисли наполовина “явлението Иван Кондов”.Но две страници след тази закана беше написала :”Илюзия е да се измисли такъв мъж!/не се отнася за Висоцки!”
Изглежда в момента е слушала някое изпълнение на руския бард.
Но все пак продължаваше.Задяваше се със заваленото му “р”,съветваше го да се усмихва,питаше се дали способността му да казва “не” доста твърдо се отнася и за жените.Признаваше ,че ако я помолят за компромис с усмивката на господин Кондов,вероятно би го направила.В един цитат ставаше въпрос за една дама ,която тя наричаше “синдикален ястреб” и нейно изказване,не много ласкаво,за Иван.
“Питам се,пишеше Нона,дали обектът на моята симпатия си пада по ястреби.
П.П.Дори и да е така, никога няма да мога да се маскирам като хищна птица!”
Иван доста се беше смял като гледаше снимката която му беше изпратила./”Не съм фотогенична!”/
Но беше доста миловидна и изглеждаше неуверена.Той никога не беше харесвал жени с характеристика на хищници.Беше написала и някои неща за себе си,навсякъде със самоирония,която ,пак според нея,била върха на себехаресването.Но тя беше права да се харесва,казваше си Иван.Дори трябваше много да обича себе си.
Беше поразен от наблюденията върху неговата особа ,осъществени от разстояние-телевизия,вестници,радио...Беше изучила подробно изражението му,лошия му навик да захапва устни преди да заговори,малките външни белези на вътрешна неувереност понякога,колебанията и разочарованията му.Във второто писмо направо му казваше че е мъж за обичане и Иван дълго се чуди как никой друг не беше го почувствал.
Защото той цял живот се стремеше към една всеобкръжаваща го,поемаща всички сътресения любов и същевременно ужасно се страхуваше някой да не разбере за тези негови стремежи.Понякога почти дразнещо хвърляше в лицата на спорещите мнението си.Беше саркастичен при оборване на доводите им ,често просто отказваше да даде тълкуване или обяснение пред едни от най-четените вестници.Но това не правеше по-малка жаждата му да бъде обичан от много хора.
И тази жена го беше разбрала!Не знаеше, че е толкова прозрачен.
Четеше писмата й с необяснимо вълнение.Тя беше написала адреса и телефона си,дори служебния в малката провинциална болница където работеше.Можеше да й се обади, но не го стори.
Беше му писала ,че ще е върха дори когато не е на върха,че е омъжена, но няма любовник/тя го наричаше “еротичен приятел”/последният трябвало да надвишава съпруга й ,който бил върха или малко под.../
Това намек ли беше или...
Писмата представляваха редуване на остроумия,цтати,психоанализи,предизвикателства,самоирония,отчаяние-прикрито и интелигентно.Бяха написани на не особено хубава хартия и авторката очевидно не беше дипломирана машинописка.Секретарките го поглеждаха любопитно когато му връчваха пликовете и той съвсем очевидно се смущаваше.Не беше си позволил дори намек за флирт и всички го смятаха за много сериозен мъж,дори сухар .Всички, но не и ТЯ.Тя знаеше какъв е.
Беше скрил писмата в сейфа.Те не бяха обикновено обяснение.Можеше да се гордее с тях.Много жени го бяха харесвали и пожелали ,но така подробно проучван не беше се чувствал никога.Дори понякога го хващаше яд.Какво право има тя да го анализира?Кой й е разрешил?Но през по-голямата част от времето се гордееше с вниманието й.Пазеше много ревниво всичко само за себе си и не беше споделил с никого.Всъщност,изпитваше типично мъжка гордост и ревност от вниманието й.
“Може би ще се запиташ с какво право се вмъквам в живота ти без разрешение.Но аз имам основание да ти задам същия въпрос.Бедата на нашето време е ,че разстоянията ни разделят ,а комуникациите ни правят известни един на друг и създават илюзия за възможна близост...”
Какво можеше да каже на това?Тя парираше всяка съпротива,всяко негодувание.Иван мислеше за Нона в моменти когато искаше да се пренесе извън собственото си ,вече доста обременено с умора и повторяемост ,с тъпчене на едно място битие.Може би и затова не я потърси.та нали и тя казваше че живеят в успоредни светове!Може би беше най-добре да остане така...Беше уверен, че тя знае какво си мисли за нея.
Ами ако не искаше тая хипотетична все още вечеря на свещи,инициативата за която му беше предоставила?Беше трудно да я разбере.Но и да я забрави.Пазеше я зад една броня от непроницаемост и привидна невъзмутимост по –здрава от всеки банков сейф.Никога не би я показал никому,не би се лишил от нея.
Тя беше като оазис.Установи, че откакто беше в болницата все по-често мисли за нея,може би от идеята за професията й.Тя твърдеше че си приличат,не физически,разбира се.Дори фамилиите им бяха еднакви.Привеждаше и астрологически доказателства за съвместимост.Той Козирог,тя Дева,той –роден в годината на Бика,тя-в годината на Змията...Той не се нуждаеше от доказателства.Знаеше че е права.
Спираше го не скритата ревност на жена му.Можеше да се срещне с Нона без тя да научи,без никой да научи.Не го притесняваше и фактът ,че е омъжена или по-точно,както се оказа по-късно,живее с някого.
Впрочем,това да.Боеше се да не чуе мъжки глас и магията да пропадне.Нямаше да повярва че съществува,може би някой я беше изфантазирал!Но кой можеше да измисли Нона Кондова!Та тя беше забелязала дори дребните неща ,които означаваха една обща и за двамата почти болезнена чувствителност.Навикът да хапят устните си,здравите бели зъби,един доминиращ детски спомен, който той неволно беше изпуснал в едно интервю...
Изведнъж Иван разбра ,че повече не може да отлага.Че трябва да й се обади защото иначе никога няма да го стори.Точно днес и точно сега.
Точно днес и точно сега...Когато слагаше фонокартата в апарата,ръцете му бяха влажни от напрежение.Помисли си, че тя сигурно е така притеснителна и се маскира като нахакана, но не успява винаги...Като него.
-Търся госпожа доктор Нона Кондова.
-Съжалявам,няма такава.
Изстина целият.Попита дали номерът е същия.Да,същият е.Изведнъж жената се сети.Наистина някога номерът бил на докторката и тя й дала сегашния си за да го съобщава, ако някой я потърси на стария.
Слава Богу!Почувства ударите на сърцето си.Защо се вълнуваше толкова,нали има и служебния номер?Можеше да позвъни и на него или да попита в “Услуги”.Жената издиктува номера и той го запомни без да записва.Как можеше да се притеснява така,да не беше някой хлапак.
Не,нямаше да се обади!Никога в присъствие на други хора...
Стоеше така без да може да вземе решене,с фонокарта в ръка.И какво толкова щеше да се случи?Просто още една жена,още една приятелка.Той нямаше навик да се кара с приятелките си,с жените изобщо.Изключение правеше една, която се беше оказала негова съперница в работата ,но и с нея инициативата за неразбирателството не беше негова.Просто дамата си беше намерила по-високопоставен покровител и той й пречеше.
Погледна часовника си.Беше два следобед.Дали се е прибрала?Беше му писала ,че върви пеша,може още да е на път.Ще изчака.
Ако се обади дъщеря й,добре.Може да мине за пациент.А ако тя самата се издаде?Ами ако й беше минало това увлечение по него?Дори и да е така,нямаше причини да не бъде приятелски настроена.Изглеждаше разумна.Разсъжденията й бяха безупречно логични.Приличаха на неговите.
И в същото време страстите кипяха,сексуалността й напираше и цялата й интелигентност беше впрегната в усилието да му докаже колко разумно и на място е да бъдат нещо повече от приятели.
Ще й се обади!Решително доколкото му позволяваше състоянието,Иван тръгна към автомата.Свободно.Един,два,три пъти...Нима я няма?Там беше.
-Госпожа доктор Кондова?
-Същата.
-Обажда се...
-Познах ви.От болницата,нали?Знам какво се е случило с вас и се притеснявах...но не можех да се обадя...
Звучеше доброжелателно.Професионално и доброжелателно.
-Вече съм добре...-тя мълчеше.Откъде можеше да знае за вълнението която я задушаваше?-Може да е нахално от моя страна да се обаждам след толкова време...и то когато имам нужда от вас...Съжалявам че стана така...
-Не съжалявайте.Всичко е наред.Трябваше да го очаквам...
-Нона?Впрочем,не сме ли на “ти”?Защо не вдигна след първия сигнал?
-Бях в банята.
Била е в банята!Изтичала е към телефона.Сега говори гола, а водата бавно се стича по голото й тяло...Дали е била на море?Дали има следи от бански?Почувства познато свиване в долната част на корема.
-Искам да чуя някои неща от тебе.Но не по телефона-Трябваше да й го каже!-Нона,защо мълчиш?
-Пресмятам кога мога да дойда.Има много колеги в отпуск и доста работа...
-Ако не можеш,по-късно-тя долови в тона му нотка на детинско негодувание.Как смееше да отлага,тя,която го искаше много преди него!
-Не.В други ден.Ще дойда с влака около обяд.Можеш ли да направиш така че да не срещна някого?
Отначало се учуди,но след секунда разбра.
Тя не искаше да срещне някого!Жена му!Не искаше да се преструва на безразлична.Или да си създава неудобства.
Не.Жената очертаваше територията си.
“Господи,не е твое творение жената!”,беше цитирала Нона Г.П.Стаматов.
-Боли ли те?
-Сега?-беше забравил.-Не.
-Не ме лъжеш,нали?Защото ще разбера...
-Не...тоест,почти не!
Тя се разсмя.
-Нона?Все се питам нещо...Гола ли си в момента?Много искам да отговориш!
-Разбира се ,че ще отговоря.Да,гола съм!Веднага щом се прибера,се събличам.Падам си малко ексхибиционистка,най-вече през лятото.
-О!
-Ако това те е поразило толкова много,прекъсни и легни!Но на мене не ми се иска...
-Направо ме довърши...Но и аз не искам!
-Все някога картата ще свърши.И тогава ще си легнеш.И ще мислиш...за баба Яга,например!
-Защо за баба Яга?
-За да не си правиш илюзии за жените...и особено за мене!
-Добре.Ще си легна.И после ще ти кажа какво си мисля...на живо!
Закачи слушалката.Бяха говорили като стари познати.
Защо?Не бяха се срещали...От последното писмо бяха мнали година и нещо.Бяха мислили един за друг,бяха си говорили мислено,бяха се гледали ,докосвали...и така неусетно са се сближили.Били са заедно някъде.Има ли значение в кой свят!
Сега тя сигурно се облича.Или се разхожда гола.Ако е сама.Но какво й пречи да го прави и когато не е сама?Сети се че не познава голото й тяло.Нито как изглежда банята й.Сигурно няма вана.Апартаментът не е голям.Тя го беше купила скоро,на сметка според нея.През прозореца се виждали борове,лозя и Сърнена гора.
Щяла да дойде с влака.От гарата дотук половин час път.Значи към един.По-добре,няма да има много хора.Може би щеше да се осведоми за състоянието му от колегите си.Сигурно нямаше да пропусне да го направи.Щеше да се представи и всички щяха да мислят че му е роднина,братовчедка или жена на братовчед...
Добре.И какво щеше да й каже?
Дали щеше да я познае веднага?Беше сигурен че да.Тя задължително щеше да притежава нещо ,по което да я познае.Представи си снимката.Не много висока,леко закръглена,с тънка талия,буйна светла коса,много светло кръгловато лице,светли очи,малка уста...Според нея беше на четиридесет години,но на снимката изглеждаше поне със седем-осем по-млада.Вероятно се дължеше на спорта.Тя отчаяно се бореше с килограмите.Искаше да ги задържи около шестдесет и за сега успяваше въпреки отчайващо добрия си апетит и слабостта към шоколада.Иван дори й беше купил един.Достатъчно голям за да я ужаси.
На сутринта се обръсна и огледа критично в огледалото.Беше придобил някакъв тургор,скулите му не бяха толкова изпъкнали а двете бръчки от носа към устата не изглеждаха така дълбоки.Погледът му беше станал обичайния-ласкав и замислен.Свали пижамата и се изми доколкото можеше.Огледалото отрази един мургав,добре сложен мъж с широки рамене и тънък в кръста,без намек от корем,с единични бели косми по слепоочията.Облече чиста пижама,светлобежава,почти бяла.Цвят за който беше сигурен че му отива.Но панталонът беше доста широк и нищо не можеше да се направи.
Добре,вече е пристигнала.Няма да гледа през прозореца,не знае откъде ще дойде.Не,може да дойде само от едно място...
Значи...Не,няма да гледа през прозореца!
Мислеше си какво ще стане ,ако тя не му хареса физически.Това би я обидило.Само че вече знаеше ,че я харесва всякак!
Раната от операцията вече не кървеше и върху нея имаше само малко лейкопласт и марля.Белегът изглеждаше доста голям.По дяволите белега,защо е толкова чувствителен към външността си!Тя толкова непринудено го харесва,така се стреми към него...Направо го иска с всеки ред който му е написала...
-Кой е Иван?-беше начумерената санитарка-Имаш посещение.Една хубава докторка.Сега изобщо не е време,но нали е докторка...
-Докторка е-потвърди той-И идва отдалече...
Беше в другия край на коридора,излизаше от лекарския кабинет.Беше облечена в рокля без ръкави.Бяла,навярно копринена.Някаква позната белота...
Позна я.Наистина имаше по какво да я познае.Зави му се свят и пред очите му притъмня.Нима щеше да припадне като истерична госпожица от преди век?Олюля се и чу бързото тракане на токчетата й.Тя прехвърли ръката му през рамото си и го хвана здраво през кръста.
-Няма нищо,загубил си кръв все пак.Хвани се за мене,имаш да прекрачиш точно три крачки до канапето.Е-каза след малко-не били три,а пет...
Седнаха двамата,той не свали ръката си от рамото й ,а и тя не се отдръпна.Как можеше да допусне че няма да я хареса!
-Не се преструвах.
-Знам.
Мълчаха.Лицето й беше много близко до неговото.Беше много нежно ,като на малко дете и невероятно светло.Нона,Нона,ти наистина си дете на деня...
-Наистина не си фотогенична.Само си хубава.Като от светлина...
-Вече вярваш ли ми?
-Винаги съм ти вярвал.Защо си в бяло,какво не е наред?
Беше му казала че се облича в бяло когато не се чувства добре...Като Жозефина Бекер.А иначе предпочита синьото и черното.
-Колко е хубава...ръката ти.Малка и нежна.С маникюр.Харесва ми, че носиш маникюр.И много пръстени.Обичам такива ръце.Искам да сложиш още.
-Не е ли претрупано?Вече имам четири на лявата!
-Не е.Можеш да носиш много бижута.Родена си да носиш много сребро...Може би и злато...когато среброто потъмнее...-той хвана ръката й и целуна пръстите й един по един,после китката.
-Моля те...-прошепна тя.
-Мислех, че ти е приятно...
-Мислех ,че те боли...
-Боли ме ,защото ми отказваш!
-Господи,смея ли?Но...
-Какво “но”?-обърна се към нея и видя тръпнещите й разширени ноздри.
-Трябва да сме сами...Не трябва да сме тук...Не попитах как си!
Иван провря ръката си зад гърба й.Коприната беше тънка и дланта му бавно се провря под мишницата,обгърна я и докосна гърдата,настръхналото зърно през плата и започна да го гали.Тя прехапа устни.
-Как съм...Не знам.Сигурно вече съм излекуван.Мразя сутиените,казах ли ти?
-Аз не нося.Няма какво да мразиш в мене...
-Ти си завоевателка...знаеш ли го?Нежна агресорка.Дойде тук и...
-В училище носех.Заради физкултурата.Сега дори бягам така.
-Искам да видя гърдите ти...
-И как ще стане?
-Така-той хвана с другата ръка ръба на деколтето и надникна вътре.Бяха малки,на широка основа и добре оформени.Бяха стегнати и настръхнали.Едва се въздържа да не пъхне ръката си там.Лъхна го мирис на парфюм.Нещо с мирис на трева,свежа трева.Не беше дошла да го съблазнява,този аромат не беше такъв.Но нещата можеха да се променят.Тя се усмихна и докосна корема му,плъзна ръката си надолу и каза:
-Вече наистина повярвах че си добре.
-Нона...намери начин да ме целунеш,моля те...-прошепна той на ухото й.Беше токова близко,просто невероятно е, че не може да докосне с езика си нежната раковина с тежка сребърна обеца.Тя се наведе и бързо го целуна.Устните й бяха сухи,горещи и твърди.
И сякаш се стопи под погледа му.Вече не се владееше,можеше да направи всичко, което той би поискал от нея без значение дали има някой наблизо.Можеше да разкопчее пижамата му и да се притисне към голото му тяло,да стисне между бедрата си неговите,беше възбудена само от топлината на дъха му...
-Странно-каза Иван-като че ли се срещаме след дълга раздяла...-наведе се и погали крака й обут в копринен чорап-По-хубава си отколкото мислех...
Тя мълчаливо ликуваше.Това искаше да види.Един мъж който страстно я желаеше без още да знае ,че тя ще промени живота му.Той излизаше от мрака,от неясния свят на желанията,ставаше все по-истински.Усещаше топлината на уверените му ръце около тялото си.Беше ужасно напрегната.
-Нека си тръгна,моля те...
-Защо?-не можеше да повярва ,че иска да си тръгне толкова скоро.
-Господи,как не разбираш...
-Не разбирам,кажи ми го!-той провря ръка през ръкава на роклята й
-Единственото ми желание е...-не,не можеше да го каже точно сега!
-Кажи го и аз ще се постарая да го изпълня...Роклята ти е много удобна...да можеше да я няма...
-Не...-тя понечи да махне другата му ръка от бедрото си но не можа да си наложи да го стори.Изпъшка и го остави да прави каквото си иска.
-Мога да го изпълня и без да го казваш...Не зная какво не мога да направя за тебе...не зная защо е така!Винаги съм бил въздържан.Прекалено...
-И аз-усети устните му по шията и рамото си.
-Не знам защо сега не мога.С тебе.Десет дни след операцията...Искам...
-Да.Аз също.Но не сега.Поне месец.Знаеш защо...Само месец...
-Ще дойдеш ли с мене?Още не знам къде,не знам кога...но ще дойдеш,нали?
-Да-върховете на пръстите й пробягваха по пижамата му и пръскаха искри.
-Толкова много имам да ти кажа...и да чуя...
Не,няма да я пусне!Изобщо не е нужно да си тръгва...Какво ,по дяволите,й пречи да остане?Стискаше ръката й без да престава да я гали по гърба и по шията.
-Трябва да си обясня много неща.Ти ще ми помогнеш.Ще ме водиш защото не знам как да го сторя.-пръстите му очертаваха кръгове по гърба й.
Тя мълчаливо кимаше.Беше се навела напред и косата й падаше в очите.Иван я хващаше кичур по кичур и я отмяташе назад.Беше мека и пухкава и миришеше на шампоан.Странното прозрение все повече го обсебваше.
-Имам чувството, че вече съм те виждал.Може да е смешно и глупаво на моята възраст ,но може и да съм те сънувал...-той се опитваше да закопчее обецата й.Наведе се и целуна ухото й.
Тя вдигна глава.Гласът й беше странно унесен.
-Сънувах, че те чакам пред някаква врата,тази нощ.Но ти не излезе.Там имаше само някакъв възрастен мъж.Казаха че е баща ти.Ужасно се притесних.
-Какво казва психоанализата за това?-беше отново момчето което искаше да си играе с косата й.
-Не знам.Аз съм само любителка и специалността ми е далече от Фройд.
Колко начина има двама души да се галят незабелязано от другите?Иван беше открил вече няколко.Не помнеше да е бил толкова нетърпелив.
Тя вече си тръгваше и когато го погледна й се видя като излъгано дете, на което отнемат играчката когато вече е смятало че му е подарена.Знаеше, че не могат да се любят по-рано от три-четири седмици.Уговориха се той да й се обади и поне седмица да прекарат заедно.Предварително знаеха ,че този кратък период няма да ги задоволи.Бяха открили,всеки в другия,партньора който отговаря на всичките желания още при първия сигнал.
И двамата бяха чувствени,страстни ,нежни и любвеобилни,наслаждаваха се на всеки допир.И двамата бяха способни на върховен екстаз от една дума...от един полъх.Бяха земни,действени,прекалено привлекателни и обсебващи един за друг и ограниченията ги правеха нещастни.
...Изписаха го след няколко дни.Дойдоха да го вземат момичетата с колата.Мими беше вече шофьор без удивителна ,но Джини постоянно й правеше забележки и загрижено питаше баща си дали не му духа,не го ли боли от друсането,не иска ли да се премести отпред.
-Научих ,че си се отказала от полицейската академия в полза на медицината.
-Да-потвърди Джин-Мими го издрънка,нали?
Да бъде ченге ,беше детската й мечта.Спортуваше активно и тренираше бойни изкуства от седми клас.
-Но там трудно се влиза.
-Ако не ме приемат,ще уча за медицинска лаборантка.С химията съм добре.
Измислила го е!
-Има и платено обучение.
-О,не!-възпротиви се Джини-Откъде накъде?Мирослав как е влязъл?
-Той,обаче,е умен-произнесе се сестра й.-И е мъж.
-Искаш да кажеш, че аз съм глупачка ли?Татко,виж как ме обижда!
-Мими не искаше да каже това-кротко възрази Иван-Просто мъжете по-лесно влизат там и трябва повече да учиш,това е.
-Тя като че ли е проявила кой знае какъв блестящ интелект!
Мими учеше математика и нямаше големи планове за бъдещето.Момичетата пак се сдърпаха, но после се разсмяха.
-Татко,има изненада.
-И каква е тя?
-Ще видиш.Обаче е много сладък!
-Котарак ли е ?
-Не.Нали си имаме котка...
-Изобщо животно ли е?
-Член на семейството!
Казваше се Бодо,чистокръвна немска овчарка,абсолютно черен,дружелюбен като всяко бебе.Беше много умен ,но просто умираше за любов.Вечер тихо скимтеше докато Джини го вземеше при себе си в леглото.
-Прилича на мене-каза Иван.
-Така ли ?-учуди се жена му.
-Да...И аз искам някой да ме вземе в леглото...
Спяха разделени.Не намекваше за любов,смяташе че е рано.Щеше да замине в санаториума след две седмици.Когато все пак я убеди ,че е добре,беше й дошъл мензеса.Смяха се и двамата на този лош късмет.Тя изглеждаше щастлива, че вече си е у дома,че ще бъде дълго с тях,че няма да го мисли ял ли е или не.
Елка не допускаше компромиси с яденето.Беше доволна ,че ще е в санаториум,под наблюдение.Обещаваше да го посети в събота или неделя.Убеди се, че е достатъчно възстановен за да шофира.Не й минаваше през ум, че колата едва ли щеше да му е необходима.Не се съмняваше в неговата почтеност след всичко, което бяха преживели заедно.Беше чула за някои от връзките му,беше й болно от тях ,но той не пренасяше тия истории у дома.Тя самата никога не беше му изневерявала.Не й беше минавало през ум, че може да се остави в обятията на друг мъж.Къщата и децата я бяха обсебили,любовта която той й даваше ,й стигаше.Не се замисляше че беше често по навик,до болка позната и предвидима.Не познаваше друга и мислеше ,че с всички е така.
Той си приготви нещата сам.Беше се постарала да му стесни два панталона.Направи го на старата машина на майка си ,на която по традиция шиеха и тя ,и двете й сестри.
Джини показа какво е направила сестра й със старите му джинси.Кой знае защо,носеше ги тя ,а не сестра й.
-Как можете да ги харесвате,чудеше се майка им,той изкара с тях цялото си студентство...
Иван прекарваше много време с майка си.Гледаше я как върши нещо в кухнята,как плете на една кука и говори за ежедневни неща.Тя беше видимо напрегната ,може би и затова не дойде в болницата.А и баща му беше доста болен.Постепенно се отпусна.Но явно чакаше нещо от него.А той не смееше.
Много искаше да я прегърне,да погали белите й,никога не боядисвани коси,да я целуне както целуваше Джини и да я остави да плаче на гърдите му.Но нещо го спираше.Мислеше, че ще я разстрои.Понякога млъкваха и двамата и се оглеждаха с надежда да влезе някой и да ги избави от това мълчание.Той се чувстваше виновен и се упрекваше за нерешителността си.
Докато в един момент се реши.Приближи се до нея когато беше с гръб към него и я прегърна.Тя остана неподвижна ,но той я обърна към себе си и мълчаливо я притисна.Стори му се толкова безпомощна...Едва сега си даде сметка, че родителите му бяха вече доста възрастни и можеше скоро да ги загуби.Не беше подготвен за тази мисъл.Майка му наистина плачеше.
-Успокой се,галеше я той,всичко е наред,всичко...
-Много те болеше,нали?-попита тя и той разбра, че пита не за операцията ,а за оня страшен час на истината ,който беше преживял без нея.
-Да-кой знае защо призна той, а не искаше да признае.-но всичко вече мина.
-Не сме ти казали, защото не знаехме кои са родителите ти...
И изведнъж майка му превключи.
-Направих ти крем карамел.Нали го обичаш?Питах Елка,тя каза че можеш да го ядеш...
-Мога-каза той-вече всичко мога...
